Еврика! От 6 до 15 март Британската седмица на науката поставя изобретателността и иновациите под лупа, отдавайки почит на миналото, като същевременно вдъхновява бъдещите поколения. По повод този 10-дневен STEM празник, от Световните рекорди на Гинес представят някои рекордни научни прозрения, които да ви вдъхновят и развълнуват.

Науката влияе върху всичко, което правим – от работата на лаптоп до, разбира се, простото придвижване. Първата употреба на колелото за транспорт датира отпреди около 5500 години в Месопотамия (днешен Ирак). Преди това хората премествали тежки предмети, като ги търкаляли върху дървени трупи. Изобретяването на масивните колела (развити от грънчарските колела) обаче променя всичко. Хора и стоки вече можели да бъдат пренасяни на по-големи разстояния и по-бързо с помощта на каруци, което имало очевидни ползи и за земеделието, и за военните.

Въпрос: кога е изобретен първият компютър?

Отговор: вероятно много по-рано, отколкото мнозина предполагат. В началото на XX век в корабокрушение край гръцкия остров Антикитера е открито силно покрито с налепи устройство на около 2000 години. Наречено „Механизмът от Антикитера“, то съдържа бронзови зъбни колела с механична сложност, непозната за други обекти преди XIV век. Въпреки това повечето учени и археолози първоначално не оценили значението му. Когато изследователят Дерек де Сола Прайс и гръцкият рентгенолог д-р К. Каркалос направили рентгенови снимки на устройството през 1971 г. и предположили, че всяко зъбно колело представя движението на небесно тяло, академичният свят просто ги пренебрегнал.

В крайна сметка Прайс и Каркалос се оказали прави. През 2005 г. компютърни томографски сканирания показали, че механизмът е използван за прогнозиране на движението на Слънцето и Луната, както и на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – единствените небесни тела, видими с просто око от Земята. Днес Механизмът от Антикитера се смята за най-стария аналогов компютър, използван от древните за предсказване на затъмнения, астрономически събития и дори за определяне на времето за големи спортни състезания като Олимпийските игри.

Но понякога да си твърде изпреварил времето си може да бъде и проблем.

Историята предлага множество примери за научни пробиви, които са били игнорирани или дори потискани. Древногръцките философи вярвали, че Земята е центърът на Вселената, а Библията отразявала същото виждане. Когато ренесансовият учен Николай Коперник се осмелил да предложи друго, обществото – и особено Католическата църква – му се противопоставило. Малко преди смъртта си през 1543 г. Коперник публикува „За въртенето на небесните сфери“, в която описва първия хелиоцентричен модел на Слънчевата система – идеята, че планетите обикалят около Слънцето. Но били нужни още поне 150 години, за да бъде тази теория широко приета. Когато италианският астроном Галилео Галилей подкрепил идеите на Коперник, той бил изправен пред съд, осъден на домашен арест до края на живота си, а книгите му били забранени. Ватиканът го реабилитира официално едва през 1992 г.

Часовниците променят начина, по който хората организират живота си – от естествения ритъм на деня, нощта и сезоните към точно измеримо време. Най-старият запазен работещ часовник в света се намира в катедралата в Солсбъри, Великобритания. Това е механичен часовник без циферблат, създаден около 1386 г., предназначен да отброява времето със звън в редовни интервали. След около 498 години и повече от 500 милиона „тиквания“, той бил заменен и прибран, но реставрация през 1956 г. го върнала към пълна работоспособност.

И часовниците не служели само за показване на часа. През XVIII век британският часовникар Джон Харисън създава часовници, достатъчно точни, за да позволят на моряците да изчисляват географската си дължина, което революционизира морската навигация. Разработен между 1730 и 1735 г., неговият H1 е първият морски хронометър, способен да поддържа точно време при условия, при които махаловият часовник би бил безполезен. По-късно той усъвършенства дизайна си и създава H4, часовник с форма на голям джобен часовник, който успешно поддържа точност по време на дълги океански пътешествия и е тестван за първи път през 1761 г.

Хибридните автомобили са сравнително ново изобретение? Всъщност не.

Първото хибридно превозно средство – използващо комбинация от двигател с вътрешно горене и електрическо задвижване – е Lohner-Porsche Semper Vivus („Вечно жив“), създаден в края на 1900 г. във Виена, Австрия. Проектиран от 25-годишния инженер Фердинанд Порше, той комбинира два електрически мотор-колела „Systeme Porsche“ с два бензинови двигателя. Тези двигатели действали като генератори, които зареждали батерията и нямали механична връзка с колелата. До 20-те години на XX век обаче развитието на двигателите с вътрешно горене изтласква електрическите и хибридните автомобили на заден план за десетилетия.

Някои учени успяват да предвидят неща само чрез теория много преди те да бъдат доказани. На 11 май 1916 г. Алберт Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността, която преобръща установените представи за гравитацията, пространството и времето. Той въвежда революционни идеи – че масивните движещи се обекти, като планетите, изкривяват тъканта на пространство-времето и създават явлението, което наричаме гравитация; че в космоса съществуват черни дупки; и че Вселената се разширява.

Айнщайн също така твърди, че движенията на масивни космически явления – като експлодиращи звезди или сблъскващи се черни дупки – създават гравитационни вълни, вълни в структурата на пространство-времето. Но доказателството идва едва век по-късно. На 11 февруари 2016 г. международен екип учени от LIGO Scientific Collaboration и Virgo Collaboration обявява първото откриване на гравитационни вълни чрез Advanced Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory на две места в САЩ. Те установяват, че вълните са причинени от сливането на две черни дупки в галактика на около 1,3 милиарда светлинни години от Земята.

Науката превръща мечтите на човечеството в реалност. Благодарение на нея древните философи са изучавали звездите, а астронавтите са напускали Земята. Днес програмата Artemis II на NASA предлага примамлива перспектива за нови хоризонти в космическите изследвания. Един ден науката може да ни позволи дори да живеем на други планети – идея, която досега съществуваше само в научната фантастика.

Нашето кратко пътешествие през научните постижения ни отведе от изобретяването на колелото до създаването на компютрите и теорията за пространство-времето. И така, с настъпването на Британската седмица на науката, въпросът е: какво може да направи науката за вас?

Присъединете се към нашия Телеграм