Хърватия въведе еврото през 2023 г. и предприе серия от мерки за защита на потребителите. Сред тях е ограничаването на цените на основни стоки, за да се гарантира достъпност за хората с ниски доходи, по информация на „NOVA“.
Страната е последната държава преди България, която премина към еврото като национална валута. Още преди 2023 г. 75% от депозитите и половината заеми в страната са били в евро, а туризмът – основен сектор на икономиката – разчита на посетители от еврозоната.
Властите в Загреб са категорични, че инфлацията не е резултат от новата валута. След въвеждането на еврото, тя остава висока, но управляващите подчертават, че причините са глобални – войната в Украйна и ръстът на енергийните цени. Според данни на Евростат, през декември 2022 г. скокът на цените надхвърля 12%.
За да предпази хората с ниски доходи, правителството въвежда списък със стоки с ограничени цени. През 2022 г. списъкът започва с 9 продукта, основно хранителни, но по-късно обхваща и хигиенни стоки. Днес защитените артикули са 70, като се обсъжда увеличаването им до 100. Стоките се обозначават с етикет „ограничена цена“ върху син фон. Ограниченията се определят от държавата след пазарно проучване.
Продавачът Виктор споделя, че част от цените остават стабилни, но признава, че ограниченията са важни за хората:
„Нашите цени са добри – три килограма мандарини за 2 евро. Трябва да има ограничени цени, защото в някои магазини стоките поскъпнаха много. Само трябва да има граници.“
„Това е политическа, социална мярка, не икономическа. Правителството се опитва да защити стандарта на живот на хората с ниски доходи. За тях е добре, защото те не се страхуват, че цената на хляба утре ще скочи рязко. Но тази мярка не постигна особен ефект по отношение на общата инфлация. Ако не могат да вдигнат цените на определени стоки, търговците компенсират това, като завишават повече цените на останалите продукти. Така защитават печалбите си. А и когато изкуствено задържаш една цена, след време като паднат ограниченията поскъпването става много рязко“, на мнение е проф. Марияна Иванов от Икономическия факултет на Загребския университет.
Най-големият риск, според хърватските потребителски организации, са „окръглянията“ на цените при преминаването към евро. Експертите съветват българските власти да следят отблизо ценовите процеси и да предприемат навременни мерки за защита на хората при преминаването към еврото.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кирил Петков за особения управител на „Лукойл“: Пеевски бетонира руското влияние
