Как Европа се бори за независимост от Китай в областта на редките земни елементи

Франция, ЕС и индустриални гиганти в надпревара да скъсят зависимите вериги за доставки

0
29
Знаме на Китай
Знаме на Китай. Снимка: Pixabay

Редките земни елементи: гръбнакът на модерната икономика

От почти 80 години редкоземни метали се извличат от промишлен завод в Ла Рошел, на западния бряг на Франция, пише „BBC“. Днес този завод, управляван от химическата компания Solvay, е в основата на европейските усилия за намаляване на зависимостта от Китай по отношение на редките земни елементи – група от 17 метала, които са критично важни за съвременната икономика. Те се използват в производството на смартфони, електрически автомобили, вятърни турбини, медицинска апаратура и отбранителни системи.

Китайският монопол и отговорът на Европа

Около 70% от добива и 90% от рафинирането на тези метали се извършва в Китай – резултат от дългогодишна държавна подкрепа в страната. Европа, както и други региони по света, търси начини да ограничи тази зависимост. Разширението на завода в Ла Рошел е ключов елемент в тази стратегия. Според главния изпълнителен директор на Solvay, Филип Кехрен, „пазарът се развива бързо, а компаниите все повече търсят по-къси и стабилни вериги за доставки“. Уроците от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна извадиха наяве уязвимостите в глобалните вериги, като подчертаха нуждата от диверсификация на източниците.

Законът за критичните суровини и ролята на Ла Рошел

През миналата година в ЕС влезе в сила Закон за критичните суровини, който поставя цели за добив, преработка и рециклиране до 2030 г. Европа разполага само с две съоръжения за преработка на редки земни елементи – едно в Естония и това във Франция. Фабриката на Solvay в Ла Рошел е единственото място извън Китай, способно да преработва всички 17 редкоземни елемента.

Рециклиране и бъдещи мини: плановете за устойчивост

Разширението ѝ е фокусирано не само върху производството, но и върху рециклирането – стратегия, която може да покрие до 30% от европейските нужди чрез повторна употреба на стари двигатели и електронно оборудване. Въпреки това, Европа все още не разполага с активни мини за добив. Проекти в Норвегия и Швеция напредват, но се очаква да бъдат реализирани едва след поне десетилетие. Според Кехрен е необходимо Европа да има собствени източници на суровини, макар и не на всяка цена:

„Можем да имаме комбинация, но е важно да имаме свои източници“.

Технологичен капацитет и защитено ноу-хау

Процесът на преработка в завода в Ла Рошел е изключително сложен и строго пазен. Той включва приблизително 1500 етапа, а достъп до ключовите помещения се дава само в изключителни случаи, за да се избегне индустриален шпионаж. Пример за това е залата за разделяне на елементи, в която метални съдове, колкото големи казани, отделят церий от лантан, подобно на това да отделиш портокалов от ябълков сок в мултиплодов коктейл.

Индустриален гигант с характер и мащаб

На територията на завода с площ от 40 хектара работят над 300 души. Комплексът е свързан с мрежа от тръбопроводи, през които се движат химикали, част от сложните процеси на преработка. Миризмата в съоръжението напомня на наскоро почистена болнична стая – нещо, с което работниците отдавна са свикнали.

Политическа воля и държавна подкрепа

Френското правителство вече подкрепя завода с около 20 милиона евро под формата на данъчни кредити. Бенджамин Галезо, съветник на президента Макрон по стратегическите метали, подчертава, че зависимостта от един-единствен източник е опасна – не само по геополитически причини, но и заради природни бедствия и други непредвидени събития.

Геополитика, износ и нови търговски съюзи

На този фон нарастват и международните напрежения. Европейският парламент призовава Европейската комисия да намали зависимостта от китайските редки земни елементи. Пекин твърди, че контролът върху износа е „суверенно право“, но Брюксел разглежда тези действия като неоправдан натиск. Тази тема е в центъра на търговските споразумения между ЕС и страни като Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, сключени миналата година с акцент върху осигуряването на достъп до стратегически суровини.

Частният сектор и глобалната надпревара

В същото време компании от сектора, като австралийската Viridis Mining, призовават за повече държавна подкрепа, както финансова, така и регулаторна. Главният ѝ изпълнителен директор Рафаел Морено отбелязва, че без такава помощ, западните фирми трудно могат да се конкурират с китайските производители. Фирмата му разработва нова мина в Бразилия, която може да осигури до 5% от световния добив.

Цена, екология и индустриална реалност

Една от причините, поради които Китай доминира в сектора, е неговата по-висока толерантност към рисковете от радиоактивно замърсяване. Solvay също има дейности в Китай, но твърди, че има начини за отговорно и чисто производство – просто то струва повече. Според Кехрен, клиентите трябва да се ангажират да купуват определени количества на определени цени, за да може фабриката да бъде жизнеспособна в дългосрочен план.

„Ценообразуването е ключово“, казва той.

Въпросът остава: Ще плати ли Европа цената на своята независимост?

ЕС вече е поставил целите си, но предстои да видим дали те ще бъдат подкрепени с достатъчно финансови и регулаторни механизми, за да се гарантира индустриална независимост. Защото зад всяка батерия и всеки смартфон стои борбата за контрол върху суровините на бъдещето.

Присъединете се към нашия Телеграм

Соларен бум, но само 17% от тока идва от слънце – АЕЦ и въглища все още доминират

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук