„10 месеца не са никак малко. Това са мигове, които не се връщат.“
Десислава Иванчева и Биляна Петрова, бившата кметица на столичния район „Младост“ и нейната заместничка, гостуваха в предаването „Седмицата на Дарик“ с водещ Божидар Русев. Това е първото им съвместно интервю след като Иванчева беше помилвана от вицепрезидента Илияна Йотова.
„Започвам да осъзнавам какво се случи, но искам да акцентирам върху една манипулация, която се извърши в една национална медия, която всички ние плащаме данъци, за да може да се издържа. Водещата в това предаване изкара контекст от едно мое изказване, а трябва като национална медия, плащайки данъци да отразява мнението в реалност, тя издърпа една част от моя изказ, като пропусна да каже, че съм благодарна на Йотова за това помилване. Спести ми 10 месеца страдание. Това са Коледа със сина ми, рождените ни дни, море заедно. Не са никак малко за една майка.“
Биляна Петрова сподели: „След излизането си човек е в шок. Не знае къде се намира. На мен ми трябваше почти година. Както казваме: първата стъпка е да излезеш от затвора, втората е затворът да излезе от теб, тъй като това са години наред в една абсурдна среда, в която си в напрежение.“
И двете подчертаха, че не са целели атака срещу институцията на вицепрезидента, а са реагирали на манипулации в медиите. Иванчева допълни, че още е изтощена, но не може да си позволи да се скрие: „Ако бях замълчала, щеше да изглежда като вина.“
„Синът ми непрекъснато ме прегръща и повтаря „мамо'“
„Синът ми не спира да казва „мамо“. В началото се будеше и плачеше, търсеше ме. Обясних му, че вече няма да изчезвам. Ще бъда до него винаги. Ще го науча да плува, да кара колело… Сега градим спомени.“
Тя вярва, че именно връзката с детето е съществената хуманна причина за помилването: „Ако беше станало 10 месеца по-рано, може би нямаше да съм инвалид.“
От ареста до бастуна: как затворът уврежда
Петрова разказва, че заради тежък физически труд и липса на лечение е получила множество травми: „Счупване на таза и гръбнака, тежка остеопороза, а ме караха да разтоварвам камиони, да вдигам щайги. През това време не ни преглеждат лекари. Когато казвах, че ме боли, мислеха, че симулирам. Сега ходя с бастун. Ще ми трябват години рехабилитация.“
Тя добави, че при лекарски прегледи, медикът е смятал, че прикрива тежка катастрофа. По думите му в затвора е влязла напълно здрава. Според нея и Иванчева в затвора се фалшифицират амбулаторни листи и се източва Здравната каса: „Разполагаме с 26 фалшиви документа само за нас. Представете си колко са общо.“
Насилие, заплахи и институционално бездействие
„Подадох официален сигнал в прокуратурата за насилие върху мен и заплаха с убийство от лишена от свобода с доживотна присъда, че ще ме убие и ще ме излежи. Че ще измете пода с мен. Около 120 кг е, 2 метра жена е. 26 години престой в затвора има. С доживотна присъда без право на замяна е. Администрацията в Сливен се чувстваше комфортно, че преживявам това нещо и не направи нищо, дори да ме премести в друга група, защото бяхме в една – където са ни жилищните помещения и даже тя започна да работи в кухнята, където и аз. Имаше и друг сигнал за друга лишена от свобода, която сигнализирах през 2023 г. инспекторат, че има физически достъп до тялото ми и че съм блъскана с юмруци в гърба и че въпросната се беше допряла с носа си до моя и ми обясняваше да изпълнявам и да слушам, че ще ми счупи ръцете. Затворът в Сливен се чувстваше окей.“, разказа Иванчева, добавяйки, че е била оставена да я мачкат и тормозят.
Биляна Петрова потвърждава: „Насилието се насърчава. Ако жертвата се оплаче, наказват нея, не агресора. Мен ме заплашваха 8 души, заливаха ме с вода, плюеха ме различни хора. Създаваха се интриги. По-лошото е, че когато отидеш да се оплачеш на жена, която е с ранг заместник-директор, ти казва в очите: „Какво толкова?“ Ще те оскубят, ще те наритат, един кичур коса – какво толкова?“.“
Свобода на словото зад решетките?
Според двете жени, администрацията е правела всичко възможно да ограничи достъпа на медии. „Две години и девет месеца не допускаха журналисти. Отказите бяха с мотиви от сорта: „ще се разстрои психически“. Това е нарушение на закона.“
Иванчева допълва, че и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е отказвала съдействие за среща с медии: „Не осигуряваха срещи, въпреки мои писмени заявления. Разчитат, че медиите няма да заведат дело.“
„Един женски затвор за цяла България: това е дискриминация“
Според Петрова и Иванчева, самият факт, че има само един женски затвор – в Сливен – е системна дискриминация. „Децата на жените затворнички страдат двойно. Докато бащите могат да се виждат с децата си два пъти в месеца, майките са далеч от семейството и се виждат 2 пъти в годината.“
„В закона пише, че всеки лишен от свобода трябва да е близо до адреса си. Но ние сме от София и бяхме в Сливен. Не искаме затвор във всеки град, но поне крила в мъжки затвори“, добавя тя.
Петрова изтъкна, че за Сливенския затвор има голяма съпротива, тъй като в момента администрацията е повече от затворниците, плюс доставки и други неща. По думите й затворът се държи, защото икономически е важен за града и най-вече за работните места – 200 души държавни служители на високоплатена работа, особено жените трудно намират работа, а там са над 50 процента нормално и по тази причина цялата дискриминация се поддържа.
Нарушения в затвора
„Ние не сме разследващи. Но видяхме нарушения. Държавата трябва да ги провери. Не може ръководствата на затвори да действат като частни структури. Тези практики разрушават човешки съдби, здраве и семейства.“
С това интервю Иванчева и Петрова не просто разказват личната си история. Те отправят обществен сигнал, че в българските затвори има структурни проблеми, които продължават да бъдат неглижирани.
Присъединете се към нашия Телеграм
