На 7 март 1879 година Иван Вазов пристига в Берковица — малко северозападно градче, сгушено в полите на Балкана. Лекарите го съветват да потърси здраве сред планинския въздух, а той приема предложението да стане председател на Берковския окръжен съд.
Градът го посреща с тишина и зеленина, но писателят не остава встрани от живота. Първоначално наема квартира при Георги Клисурски — най-богатия човек в Берковица, а по-късно се премества в т.нар. Ипеклийска къща. Там преживява бурна любов с покръстената туркиня Зихра, наричана от него Пеше (от Параскева) — вдъхновение за едноименната поема „Зихра“.
Именно в Берковица Вазов създава някои от най-силните си произведения. „Грамада“, вдъхновена от местната традиция на проклятие с хвърляне на камъни, се превръща не само в символен текст, но и в първата филмирана творба на Вазов (1935 г.). Сценарият пише племенникът му Александър Вазов, запазвайки точността към оригинала.
Места, герои и вдъхновения от сърцето на Северозапада
Периодът в Берковица е сред най-плодотворните в живота на Иван Вазов. Наблюдава хората по пазарите, записва диалози, черпи теми от реалния живот, както свидетелстват описанията в пътеписа на Димитър Осинин. Всичко това влиза в белетристиката му.
В повестта „Митрофан и Дормидолски“ увековечава двама свои помощници в съда — Йордан Шишков и Иван Стоянов. Стоянов е и прототипът на Дикий Барин от романа „Нова земя“. Вазов посещава и село Бели мел, откъдето се ражда разказът „Белимелецът“, вдъхновен от Върбан Пенов — предводител на въстание през 1837 г. В Лопушанския манастир, обичано място за отдих и размисъл, писателят пише глави от „Под игото“.
Природата също оставя следа: стихотворенията „На Ком“, „На детето“ и „Малини“ носят свежестта и величието на берковския Балкан.
Вазов си тръгва, но не забравя
На 18 септември 1880 г. Иван Вазов напуска Берковица — остава вторият и последен председател на местния съд.
Години по-късно, преминавайки отново през града, се обръща с думи, които говорят за дълбока благодарност:
„А тебе, Берковице, привет благодарствен от твоя случаен някогашен гостенин.“
Днес Ипеклийската къща е превърната в музей „Иван Вазов“, а градът пази не само неговите следи, но и неговия глас.
Присъединете се към нашия Телеграм
