Силно ехо от гражданска воля и местна решителност разтърси цяла България: община Божурище обяви категорична победа срещу намеренията за златодобив в района на площ „Златуша“. Новината бе споделена с гордост от кмета Георги Димов в емоционален пост, който за броени часове събра вълна от подкрепа, съчувствие и одобрение в социалните мрежи. Но отвъд еуфорията, това е история за силата на местната демокрация и уроците, които други общини трябва да научат.
„Божурище не се продава. Златото принадлежи на нашата земя. Природата не се заменя. И бъдещето ни не се копае с багери.“
Победа на референдума, на съда и на хората
Зад категоричното „СПЕЧЕЛИХМЕ БОРБАТА“, както гласи началото на поста, стоят месеци на правна битка, активизъм, общностна солидарност и дълбоко нежелание да се приеме сценарий, в който тежката индустрия замества чистата природа. Резултатът: отхвърляне на проекта за добив на злато в района на „Златуша“ – с юридически аргументи, но и с морална тежест.
В центъра на тази победа стои местният референдум – рядък, но изключително ефективен инструмент, когато гражданите биват включени реално в решения за бъдещето си. В случая – жителите на Божурище казаха своето ясно „не“.
Когато кмет, граждани и институции са от една страна
Списъкът с благодарности, който кметът публикува, далеч не е формален – той е свидетелство за това колко широк фронт на съпротива е бил изграден: от общинския съвет и местната администрация до директори на училища, активни граждани и неправителствени организации като „Искам да мога“ и „Заедно за чиста природа“.
С имената на активисти, адвокати, кметове по места и лекари, постът се превръща в своеобразен летопис на едно модерно съпротивително движение, което се разгръща не на улицата, а през институционални механизми – демократични и законови.
От местен казус до национален прецедент
Макар и на пръв поглед локален проблем, борбата на Божурище носи силен символен заряд за цялата страна. В условията на нарастващ натиск за експлоатация на природни ресурси, особено в региони близо до големи градове, позицията на кмета Георги Димов е ясно послание към инвеститори и централни власти:
„Докато аз съм кмет – златодобив няма да има. Никога.“
Подобна категоричност е рядкост в публичното говорене днес, а още по-рядко е подплатена с реални действия и резултат. Божурище избра пътя на устойчивото развитие, в който природата не се разглежда като суровина, а като ресурс за живот и здраве.
Златото в земята, здравето – над нея
Финалните думи на поста съдържат философия, достойна за зелена харта:
„Божурище избра златото да остане в земята, а чистият въздух, водата, живота и ЗДРАВЕТО – над нея.“
В свят, в който много общности все още не могат да си върнат контрола над местната си съдба, Божурище даде пример: бъдещето не се изкопава с багери – то се изгражда с общност, визия и смелост.
Присъединете се към нашия Телеграм
