Народният представител от „Възраждане“ Искра Михайлова заяви, че в България от години функционира „затворен цикъл на влияние“, като това не е спонтанен процес, а добре структуриран модел с външно финансиране и ясно изразено идеологическо ядро. Той не може да се характеризира само с една политическа организация, тъй като е проникнал в по-малка или по-голяма степен в почти всички действащи партии. Все пак някои от тях са основен носител през изразяването на постнационализъм, рилативизъм, елитарност и антидемократизъм.
„От години се наблюдава конкретен модел в българския публичен живот. Затворен цикъл на влияние, в който политика, неправителствени организации, медии, анализаторски кръгове, активистки мрежи и части от съдебната система не просто си взаимодействат, а се възпроизвеждат взаимно. Това не е спонтанен процес. Това е сериозно подплатен, наднационален и добре финансиран модел“, заяви Михайлова.
На база свои задълбочени наблюдения тя уточни, че в центъра на този модел стои ясно ПП-ДБ, макар влияние да има и в други парламентарни партии.
„В този модел ясно се откроява политическо ядро, което действа като идеологически център. Най-мощно влияние по тази линия в близкото минало упражняваше ГЕРБ, създадена с огромно финансиране от немски фондации и радваща се дълги години на медийното сакрализиране на лидера им Бойко Борисов. Десетките излезли наяве тежки корупционни схеми и срива в общественото доверие обаче наложиха архитектите на този модел да приоритизират други политически формации, в опит да ги направят водещи сили. В последните години това ядро е коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. През годините същите са сменяли името си многократно, делили са се и са се събирали под различни форми, но винаги с едни и същи идеи“, посочи народният представител.
Михайлова твърди, че неправителственият сектор в България е престанал да бъде коректив.
„НПО секторът системно се утвърждава като паралелна управленска инфраструктура. Не като коректив на властта, а като нейно продължение. Неправителствени организации, които функционират като лост за натиск, а не като форма на гражданска саморегулация“, заяви тя.
„От години тези частни структури започнаха системно да използват институционален език. Формално всеки има право да регистрира юридическо лице с каквото име пожелае. Утре всеки може да създаде свое НПО и да го кръсти например „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Резултатът е добре познат – пълно е с „национални“ агенции, „фондове“ и „центрове“. Наименования, които внушават държавност и легитимност, без да произтичат от закон, избор или обществен мандат“, каза Михайлова.
Според нея това води до подмяна на демократичния принцип: „Това не е невинно. Още по-малко е случайно. Така, малко по малко, се налага идеята, че власт може да се упражнява без избори и без отчетност – от самоназначени лица, прикрити зад претенциозно институционален език, защото обслужват конкретен политически кръг, независимо от реалната му електорална тежест.“
„Финансирането на този модел също не е тайна. „Америка за България“ и сходни донори поддържат цяла екосистема от проекти, медии и кадри, които говорят на един и същ език и в една и съща ценностна рамка. В тази среда плурализмът не се насърчава – той се възприема като риск. Целта е идеологическа хомогенност“, посочи тя.
Според народния представител анализаторските центрове играят ролята на интелектуално прикритие: „Всеки подобен модел има нужда от интелектуално прикритие. Тук влизат анализаторските центрове и експертните мрежи. Те произвеждат постоянен поток от „анализи“, които почти винаги стигат до едни и същи изводи – нужни са още от същите политики, още от същите реформи, още от същите хора. Алтернативните гледни точки не се опровергават аргументирано. Те просто не се канят.“
Тя отправи остри критики и към медиите, които според нея „усилват целия цикъл“: „Издания като „Капитал“, „Дневник“ и „Свободна Европа“ системно задават рамката на „допустимото мнение“. В нея има място за нюанси, но не и за фундаментално несъгласие. Несъгласните не се оборват – те се делегитимират морално.“
„Обществените медии – БНР и БНТ – които по закон са длъжни да гарантират баланс, също се оказват подвластни на този модел. Това бе потвърдено на изслушване в комисията по култура на Народното събрание през юли 2025 г., когато от СЕМ беше признат сериозен дисбаланс в участията, с огромен превес на представители на ПП–ДБ“, заяви Михайлова.
„Това, което описвам, не е сбор от случайности. Това е система. Затворен цикъл, в който политика → НПО → анализатори → медии → активизъм → институционален и съдебен натиск → политика, са самоподдържаща се спирала. А зад нея вече много сериозно мирише на гнило“, заяви народният представител.
Тя уточни, че докато този модел не бъде ясно назован и разобличен, демокрацията в България ще съществува само формално, а реалните решения ще продължат да се вземат „от мрежа, която не търси съгласие, а подчинение“.
„Но. Тази седмица още един слой от прикритието падна. Постнационалният затворен цикъл на влияние в България беше прострелян в Петроханската хижа“, обобщи народният представител от „Възраждане“ Искра Михайлова.
Присъединете се към нашия Телеграм
Магнитни бури на 9 февруари 2026: След бурята днес, идва ли успокоение на Кр индекса в понеделник?
