В сърцето на ЕС, където пазарната икономика и свободната конкуренция са догми, Австрия започва да обсъжда нещо, което доскоро би изглеждало немислимо — държавна намеса в ценообразуването на храните. Причината: инфлация, която отказва да отстъпи, и обществен натиск за реални действия.
В същото време у нас дискусията тече по друг начин — с призиви от регулатора, че „гражданите са най-добрият контрол“ и че държавата не бива да се превръща в „бухалка“ за бизнеса.
Виена гледа към Мадрид, но помни Будапеща
Австрийският финансов министър предложи пакет от мерки, включително тавани върху цените на основни хранителни стоки — по примера на Испания, където моделът вече работи. Сред идеите са също национална онлайн платформа за сравняване на цени и създаване на антиинфлационна комисия.
Проблемът не е само в общата инфлация от 3–3,5% (над средното за еврозоната), но и в значителната разлика между цените в Австрия и съседна Германия — при някои основни храни над 20%.
Експерти обаче предупреждават за „унгарския сценарий“, където подобни ценови тавани доведоха до дефицити и още по-висока инфлация.
Българският ракурс: пазарът сам ще се регулира
Зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков е категоричен — вместо държавата да натиска бизнеса, гражданите могат да „гласуват с портфейла си“, като не купуват излишни стоки.
Той признава, че има обективни причини за скока в цените — войната в Украйна, по-високи пенсии и минимална заплата, очаквания около въвеждането на еврото — но настоява, че ролята на регулатора е да балансира, а не да наказва.
„Няма да станем бухалка, която плаши пазара“, подчерта Чолаков, добавяйки, че там, където има сигнали за злоупотреби, КЗК ще се намеси.
Европа с много скорости — дори и в икономиката
Дебатът поставя въпроса за готовността на държавите членки да балансират между социална защита и пазарна свобода. Докато в Австрия вече се обмислят мерки, които доскоро звучаха „непоевропейски“, България все още гледа на потребителското поведение като основен регулатор.
Въпросът е дали това означава пазарна зрялост — или изоставане в защита на най-уязвимите. Защото „по-европейци от европейците“ понякога значи не просто да следваме правилата, а да сме готови да ги огъваме в полза на хората.
Присъединете се към нашия Телеграм
