„Безпрецедентното отвличане на венецуелския президент Николас Мадуро, по начина, по който се случи представлява не само военна намеса в суверенна и независима държава в нарушение на принципите на международното право, но и ясно предупреждение към цялата планета. Предупреждение към всеки непокорен лидер, на която и да е държава. Още на 3 януари 2026 г., по време на пресконференция, която даде относно военната операция и ареста на Мадуро, президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи заплахи към колумбийския президент Густаво Петро, заявявайки следното: „Би било добре той да бъде внимателен“. Същевременно американският президент намекна, че Куба може да бъде тема на дискусия в контекста на по-широката политика на САЩ в региона, подчертавайки способността на Вашингтон да разшири фокуса си отвъд Венецуела.“
Така започва анализ на Исидорос Кардеринис, който е журналист, кореспондент на чуждестранната преса, акредитиран от Министерството на външните работи, редовен член на Асоциацията на гръцките кореспонденти на чуждестранната преса, писател, поет и текстописец. Той пише още:
„Държавният секретар на САЩ Марко Рубио дори заяви, че кубинското правителство трябва да се тревожи след ареста на Мадуро. По-конкретно, той каза: „Ако живеех в Хавана и бях член на правителството, поне щях да се тревожа“, добавяйки, че „Куба е бедствие“ и че страната се „управлява от некомпетентни и покварени мъже“.
Историята на Съединените щати, освен това, се характеризира с обширни империалистически интервенции, както териториални, така и интервенционистки в други страни. По-конкретно, от 1776 г. насам, когато Вторият континентален конгрес приема Декларацията за независимост на 4 юли, обявявайки независимостта на 13-те американски колонии от Британската империя, събитие, което отбелязва официалното основаване на Съединените американски щати, е имало приблизително 400 интервенции.
Кой може да забрави, че от 15 до 19 април 1961 г. 1400 бойци, обучени и финансирани от ЦРУ, против Фидел Кастро, се опитват да дебаркират в Залива на свинете, на 250 километра от Хавана, но не успяват да свалят кубинския комунистически режим. Тези битки довеждат до смъртта на около сто души от всяка страна.
„С победата на Салвадор Алиенде на изборите на 4 септември 1970 г. в Чили и вече победата на Фидел Кастро в Куба, ще имаме червен сандвич в Латинска Америка, който неизбежно ще стане изцяло червен“, опасяваше се Ричард Никсън и скоро страхът му беше потвърден от резултатите от изборите.
И така, пред лицето на тази неприятна за Съединените щати реалност, трябваше да се намери решение. И решението беше намерено в онази сутрин на 11 септември 1973 г., когато се случи военен преврат под ръководството на армията генерал Аугусто Пиночет, с подкрепата на Съединените щати, но и на Бразилия, чийто военен режим беше напълно приятелски настроен и сътрудничещ на САЩ. Превратистите, след като първо обградиха и бомбардираха Президентския дворец, след това го щурмуваха. Салвадор Алиенде и неговите близки сътрудници бяха убити след ожесточена съпротива.
Съединените щати нахлуха в Панама и в средата на декември 1989 г. по време на президентството на Джордж Буш-старши. Целта на военната инвазия беше да се свали от власт фактическият лидер на Панама, генерал Мануел Нориега, който беше обвинен от американските власти в изнудване и трафик на наркотици.
Така че, ако някой търси исторически паралел, при който САЩ арестуват де факто лидер на държава и го прехвърлиха на САЩ за съдебен процес, случаят с Нориега е най-характерният. И това се случва след редовно военно нашествие, тоест в контекста на координирана въоръжена интервенция, а със сигурност не на „нормален“ мир.
Нориега успява да избяга и се укрива в посолството на Ватикана в Панама Сити, столицата на страната, където остава 11 дни. Там той е подложен на безмилостна психологическа война, за да се предаде. Американските военни издигат ужасяваща, оглушителна звукова стена пред посолството. Парк от автомобили Хъмви с високоговорители непрекъснато пускат хард рок и от време на време хеви метъл музика. Например, пускат „Панама“ на хеви метъл певците Ван Хален.
Светият престол с право се оплака на президента Буш и музикалната война приключи след три дни. До 3 януари 1990 г. генералът се съгласи да се предаде.
Но какви са по-дълбоките причини за военното нахлуване на САЩ във Венецуела и стремежа им да свалят непокорния съществуващ режим?
Следователно, Венецуела разполага с най-големите доказани петролни запаси в света, възлизащи на приблизително 303,8 милиарда барела към 2021 г. За сравнение, водещите страни производителки на петрол имат по-малки запаси. По-конкретно, Саудитска Арабия има приблизително 267 милиарда барела, а Кувейт – 101,5 милиарда барела. В същото време, доказаните запаси от природен газ на страната надхвърлиха 5,6 трилиона кубически метра през 2021 г. Трябва да се отбележи, че в Западното полукълбо само Съединените щати имаха повече запаси.
Също така, общите запаси от желязна руда на Венецуела се оценяват на 4,5 милиарда тона. И тук трябва да се подчертае по отношение на запасите от желязо, че страната е втора в региона след Бразилия. Венецуела и накрая разполага с едни от най-големите запаси от боксит в света, минерал, използван за производството на алуминий. Общите запаси от боксит на страната възлизат на 950 милиона тона.
Следователно за всеки обективен наблюдател е ясно, че САЩ жадуват за богатите ресурси на Венецуела. Ресурси, до които не могат да се доберат при съществуващия режим, който е политически и военен партньор и съюзник на Москва, Пекин и Техеран, но също така е и основен доставчик на петрол за Китай, чийто контрол пресъхва потока.
Следователно решението за тях, за САЩ, за да си осигурят първенство в безмилостната международна конкуренция, е свалянето на съществуващия венецуелски режим и появата на президент и правителство, които са абсолютно приятелски настроени и годни за работа. Останалото, тоест дали подобно нещо е законно и демократично, изобщо не ги засяга.
В заключение бих искал да подчертая, че лидерите на всяка държава биват свалени само от своя народ, тоест чрез народни въстания и революции, както се е случвало в различни страни в миналото. Те не биват свалени от военната намеса на друга държава, чужда сила. Следователно, военното нахлуване на САЩ във Венецуела и отвличането на нейния президент Николас Мадуро са абсолютно осъдителни за всеки демократичен и свободомислещ гражданин на света.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Сърбия задържа българин с 3 кг наркотици в ремарке на автомобил
