Паркингите на търговските центрове са частна територия, но подлежат на обществен контрол. Само че институциите удобно забравят този факт.
Инвалидните паркоместа не са лична привилегия
Те са жизнено важни за хора, за които всяка крачка може да бъде изпитание. И въпреки това – пред молове и търговски центрове у нас те често се превръщат в „резервирани зони“ за безочливи шофьори, които спират „само за минутка“ или за повече. Контролът е случаен, а санкции – рядкост. Обикновено тези зони се намират на частни територии, като паркингите на търговски центрове, където отговорността за реда е размита.
Кой трябва да контролира?
Според чл. 2 от Закона за движение по пътищата, когато паркингът е на частна територия, но отворен за обществено ползване (т.е. няма бариера или друга система за контрол на достъпа), той попада под обхвата на закона. Това означава, че и общината, и „Пътна полиция“ имат право да извършват проверки и да налагат санкции.
Въпреки това, и двете институции предпочитат да не „знаят“ за тази възможност. Охраната на обекта може да прави забележки, но няма законово право да санкционира или репатрира автомобили. Може, разбира се, да сигнализира компетентните органи, но обикновено не го прави. А институциите, които имат право – рядко упражняват контрола си по собствена инициатива.
2% не са просто число – това е морален ангажимент
Собственикът на обекта е длъжен да осигури минимум 2% от паркоместата (но не по-малко от едно) за хора с увреждания, според Наредба № РД-02-20-2 (чл. 9, ал. 4 и 5). Тези места трябва да са ясно обозначени, близо до входа и реално достъпни.
Но това изискване не е просто техническо. То отразява морален принцип – достъпност и уважение към различните нужди в едно съвременно общество. Без реален контрол обаче, тези 2% се превръщат в празна цифра. Когато никой не следи дали правилата се спазват, задължението се превръща във формалност „на хартия“.
От безразличие до безсрамие
Причините са добре познати – удобство, бързане и усещане за безнаказаност. Местата са по-близо до входа, по-широки и често полупразни. „Ще спра за малко, няма да преча“ – това е най-честото оправдание. Но зад това „малко“ стои ежедневното унижение на хора, за които достъпът до това място е въпрос на достойнство, не на удобство.
Моралът, който липсва между редовете
От една страна, често се говори за корпоративна социална отговорност и „ценности“. От друга – собствениците на молове и търговски центрове не проявяват интерес как се спазват тези елементарни правила на тяхната територия. Явно за тях клиентът си е клиент – и дали мястото е заето от човек с увреждане или от някой „само за пет минути“, няма значение.
Културата на движението не е въпрос на табели, а на съвест
В крайна сметка, въпросът не е в глобите, а в човещината. Инвалидните места не са „удобна опция“ – те са жизнена необходимост. Да не заемаш чуждо място, когато не ти принадлежи, не е акт на героизъм, а на нормалност. Докато законът стои на хартия, истинският контрол започва от нас самите.
Присъединете се към нашия Телеграм
Спират събирането на боклука от цветните контейнери в 16 района на София
