Климатикът – спасение за едни, заплаха за енергийната система за други, пише „Асошийтед прес“. В Индия, където летните температури често надхвърлят 50°C, правителството предлага още едно правило: новите уреди трябва да позволяват настройки не по-ниски от 20°C. На пръв поглед дребна промяна. Но в страна с над 1,4 милиарда души, тя може да се окаже разликата между стабилна мрежа и национален енергиен срив.
Според Министерството на енергетиката, ако всеки климатик бъде настроен на 1 градус по-висока температура, се пести до 6% енергия. На фона на 10–15 милиона продадени климатици годишно и скок в урбанизацията, натоварването върху мрежата расте неумолимо. През 2024 г. климатичните уреди вече формират 1/4 от електропотреблението в пикови часове – приблизително колкото е необходимо, за да работи цял Ню Делхи за година.
Между адаптация и оцеляване
„Понякога няма избор. В Ченай е толкова влажно, че детето ми получава топлинни обриви, ако не настроим на 17°C“, споделя Викрам Канан, учител и баща. Подобни истории не са изключение в горещите градове на Индия, където климатикът е не просто удобство, а жизненоважна необходимост.
Други пък виждат в промяната разумна стъпка. 47-годишният Сунил Кумар от Източен Делхи изтъква:
„Хората са живели и без климатици. Можем да се приспособим.“
Бизнесмени като Суржит Сингх обаче настоява, че проблемът не е в градусите, а в липсата на сянка: „
Инвестирайте в дървета, не в ограничения.“
Проблемът не е само в градусите – а в ефективността
Според енергийните експерти, включително Никит Абхянкар от Калифорнийския университет в Бъркли, ограничението в настройките е „стъпка в правилната посока“, но не е достатъчно. 80% от климатиците, продавани в Индия, не биха били разрешени в Китай, подчертава той. Причината – ниска енергийна ефективност и остарели технологии.
Смяната на старите 80 милиона климатика с по-икономични модели остава ключово предизвикателство. Експерти като Прамод Сингх от Алианса за енергийно ефективна икономика в Делхи настояват за задължителни стандарти за ефективност, а не само температурни ограничения.
Иновации и навици: какво още може да се направи?
Наред с ограниченията, Индия вече има и програми за съзнателна промяна на потреблението. От „Mission Life“ през 2022 г., до регулации за правителствени сгради, които не трябва да се охлаждат под 24°C. Но нужни са и технологични решения.
Смесването на климатици с вентилатори на тавана например значително ускорява охлаждането. Подобряване на вентилацията в сградите, използване на „умни“ термостати и комбинирани методи за охлаждане – това са все още слабо прилагани, но доказано ефективни практики.
Въпрос на избор – и на време
Ако не бъдат взети мерки, Индия може да се сблъска с енергиен недостиг още през следващата година. Страната е сред най-големите емитери на парникови газове, основно заради зависимостта си от въглища. Докато чистата енергия се разраства, нощното охлаждане остава изцяло зависимо от изкопаеми горива.
Затова въпросът вече не е само колко студено искаме да ни бъде в стаята. А дали сме готови да платим цената – в емисии, мрежови сривове и бъдещи жеги – за този комфорт.
Присъединете се към нашия Телеграм
Война, миграция, икономика: защо бюджетът на ЕС не може да остане същият
