В сряда новият лидер на Германия се присъедини към призива на Европейския съюз към Индия и Пакистан да намалят ескалацията, тъй като двете ядрени южноазиатски държави са на ръба на война, информира „Politico“.
Късно във вторник Индия нанесе серия от удари в Пакистан, които според нея са насочени срещу бойци, отговорни за смъртоносна терористична атака, както и срещу тяхната инфраструктура. Пакистанското външно министерство нарече ударите „непровокиран и явен акт на война“, а пакистански военен говорител заяви, че са убити 26 души.
Германският канцлер Фридрих Мерц се срещна с френския президент Еманюел Макрон в Париж в сряда в рамките на първото си международно посещение като лидер. Двамата мъже обсъдиха конфликта, който според Мерц е предизвикан от подмолна терористична атака срещу невинни туристи. Той уточни:
„Френският президент и аз сме съгласни, че гледаме на снощните сблъсъци между тези две ядрени сили с най-голяма загриженост. Сега, повече от всякога, е необходимо да запазим хладнокръвие. Изисква се благоразумие и предпазливост.“
По думите му Париж, Берлин и регионалните партньори се опитват да упражнят влияние, за да спрат излизането на враждебните действия извън контрол.
Исламабад заяви, че е отвърнал на удара, като е свалил пет индийски изтребителя, а Ню Делхи заяви, че при пакистански удари от контролираната от Индия страна на границата в Кашмир са загинали 10 цивилни.
Конфликтът беше предизвикан на 22 април, когато ислямистки бойци избиха 26 души на популярно туристическо място в администрирания от Индия район на Кашмир. Съобщава се, че въоръжените лица, които Ню Делхи обвини, че подкрепят Исламабад, са се насочили към индусите, които съставляват по-голямата част от индийското население. Пакистан е страна с мюсюлманско мнозинство.
И Индия, и Пакистан, които и преди са воювали, за последно през 1999 г., контролират части от Кашмир и претендират за суверенитет над целия регион.
Първоначално Индия отвърна на удара, като изгони пакистански дипломати, прекрати действието на важен договор за водите и отмени визите за пакистански граждани, а Пакистан отговори със същото. Но военните удари във вторник отбелязаха драматично нарастване на напрежението.
Индия става ядрена сила през 1974 г., а Пакистан – през 1998 г., като и двете страни поддържат запаси от около 170 бойни глави, според Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението им.
„Настойчиво призоваваме и двете страни, Индия и Пакистан, да проявят сдържаност и да предприемат незабавни стъпки към деескалация“, заяви в сряда говорителят на Европейската комисия Ануар Ел Ануни. Той добави:
„Ситуацията ще бъде обсъдена с министрите на външните работи на ЕС по време на срещите им, които се провеждат днес и утре.“
В Лондон министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами заяви:
„Сегашното напрежение между Индия и Пакистан предизвиква сериозна загриженост. Правителството на Обединеното кралство призовава Индия и Пакистан да проявят сдържаност и да започнат пряк диалог за намиране на бърз и дипломатически път напред.“
И още:
„Обединеното кралство има близки и уникални отношения и с двете държави. Ясно заявих на моите колеги в Индия и Пакистан, че ако ситуацията продължи да ескалира, никой няма да спечели“, добави той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ръководи делегация в Индия през февруари, за да обсъди дългоочакваното търговско споразумение между ЕС и Индия, докато Великобритания подписа търговско споразумение с Ню Делхи едва тази седмица.
Присъединете се към нашия Телеграм
ММА боецът Валентин Бенишев в ареста след побой – пребитият мъж също ще бъде задържан
