Икономическата грамотност е основа, особено когато се гласува за валута, търговски политики и бъдещето на европейската икономика. България влиза в еврозоната през 2026 г. — критичен тест за финансовата зрялост на нашите представители.
Преди да стигнем до Брюксел обаче нека се върнем на нещо елементарно, което всеки икономически грамотен гражданин трябва да знае:
Ако валутата на износителя поскъпне, стоката му става по-скъпа за чужбина. Ако поевтинее — става по-евтина и по-конкурентна.
България изнася мебели за САЩ. Ако левът поскъпне, американският търговец ще плати повече долари за същата сума в левове – и най-вероятно ще избере полски или турски доставчик. Това не е хипотетичен сценарий — това е ежедневна реалност за бизнеса.
С влизането на страната ни в еврозоната през 2026 г. левът изчезва и България се отказва от последното си средство за валутна маневра. Оттук нататък няма да можем да поевтиняваме, за да стимулираме износа – ще бъдем вързани за общия курс на еврото, който се определя от други държави.
Евродепутатите и валутната реалност: разбират ли какво гласуват?
Евродепутатката от Испания с български произход, Ева Мария Попчева, наскоро коментира в ефира на bTV:
„…доларът девалвира, еврото става все по‑силно и по‑силно, затова това ще бъде много позитивно за България и нашите бизнеси…“
Тя допълни още:
„…еврото няма да предизвика инфлация… Видяхме, че наистина имаше вдигане на цените… но то се дължеше и на вдигане на икономическия стандарт… Това точно се случи в Испания и съм сигурна, че ще се случи и в България – едно абсолютно здравословно развитие на цените.“
Цитираните думи демонстрират някаква икономическа компетентност, но до каква степен и приложими ли са тези механизми в нашия случай? Реално не се обръща внимание на някои притеснения, които изксачат след последните решения в Брюксел:
- Липсват конкретни примери за рискове за българския износ.
- Не се обсъжда как страната ще компенсира липсата на контрол върху валутния курс.
- Не се дава отговор на въпроса как дребният износител в малкия град ще бъде конкурентен, когато еврото скочи с 10% спрямо долара.
Говорим за изказвания, но не и за стратегия. За убеденост, но не и за подготовка. И това е тревожно.
Днес икономическата грамотност не е лукс, а абсолютен минимум за всеки евродепутат. Всеки, който гласува регламент за търговия, съфинансира индустрия или одобрява бюджет, трябва да може да обясни с прости думи как един поскъпнал лев води до фалит на износителя.
Влизането в еврозоната ще покаже дали сме готови — не само институционално, а и да приложим на практика тази новост.
Присъединете се към нашия Телеграм
Когато левът беше „силен“, а германецът – „изпаднал“: едно огледало от 90-те
