Фалшива новина за смъртта на известния актьор Христо Мутафчиев заля социалните мрежи в ранните часове на 5 август, предизвиквайки вълна от объркване и съжаление сред последователите му. Информацията се оказа напълно невярна, а самият актьор е жив. Журналистката Соня Колтуклиева реагира бързо на случващото се, публикувайки във Facebook:
„Една жена написала една лъжа. Да видите сега как ще се разпространи скорострелно. Социалните мрежи са безкритични. Да е жив и здрав Христо Мутафчиев!“
Тя уточнява, че не става въпрос само за индивидуална грешка и че „подвела се била от телевизията на Слави Трифонов, където постнали информация от някакъв сайт“. Това поставя въпроса за медийната отговорност и фактическата проверка преди разпространение на чувствителни новини.
„Пиша го с респект към актьора и с желание да се прекрати тази черна серия. Случайност или злоумисъл?“, допълва Колтуклиева.
Защо това е опасно?
Разпространението на фалшиви новини за смъртта на публични личности е не само емоционално натоварващо за близките и феновете им, но също така подкопава доверието в медиите. Поредица от подобни случаи през последните години показва как една лъжа, публикувана дори от малък източник, може да бъде усилена от по-големи медии и социални платформи, създавайки масова дезинформация.
В случая с Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите в България и обичан театрален и филмов актьор – вредата е не само лична, но и обществена, като поставя под съмнение етичните стандарти на участниците в медийната екосистема.
Кой носи отговорност?
Докато първоизточникът на фалшивата информация остава неясен, журналистическата и редакционна отговорност изисква медиите, особено тези с широк обхват, да проверяват всяка новина преди публикуване, особено когато тя касае живот и смърт. Случаят отново повдига нуждата от етични стандарти и дигитална хигиена, както в новинарските редакции, така и сред потребителите.
Присъединете се към нашия Телеграм
Венелин Ташев: Българската държава унищожава туризма в Свети Влас
