Дълголетието от век и повече звучи като изключение, но в някои точки на света то е почти норма. Това са т.нар. „сини зони“ – региони, където значително по-голям процент от населението достига до 100 и повече години в сравнително добро здраве. Сред тях са японският остров Окинава, гръцкият Икария, италианската Сардиния, полуостров Никоя в Коста Рика и градчето Лома Линда в Калифорния.
Общото между тези места не е някаква магическа рецепта, а прост, естествен начин на живот, в който храната заема централна роля. Ето какво слагат на масата столетниците по света:
1. Много растения, малко месо
Във всички сини зони храната е предимно растителна. Зеленчуците, бобовите растения, плодовете, ядките и пълнозърнестите храни доминират в ежедневното меню. Месото се консумира рядко – обикновено не повече от 1–2 пъти седмично и в малки количества.
2. Бобовите – кралете на трапезата
Фасулът, лещата и нахутът са основен източник на протеини. Те са богати на фибри, които подпомагат храносмилането, и имат нисък гликемичен индекс, което ги прави идеални за контрол на кръвната захар.
3. Малко и просто приготвена храна
Хората, които живеят над 100 години, обикновено се хранят бавно и умерено. Една от японските практики, наречена „хара хачи бу“, препоръчва да се спира с яденето, когато стомахът е пълен на 80%. Порциите са малки, а готвенето – просто: варене, задушаване, печене, без излишни мазнини или преработени съставки.
4. Ферментирали храни
Особено в Окинава и Икария, хората редовно консумират ферментирали храни като кисело мляко, кисело зеле и други пробиотични продукти, които подпомагат здравето на червата – важен фактор за силна имунна система.
5. Местни, сезонни продукти
В сините зони няма модни суперфуудс. Там хората просто ядат това, което расте около тях и в момента е в сезон. Това намалява нуждата от съхранение и преработка, а организмът получава точно това, от което се нуждае.
6. Зехтин и ядки вместо преработени мазнини
На местата с висока продължителност на живота, мазнините идват основно от зехтин, авокадо, ядки и семена. Това е далеч от типичната западна диета, богата на трансмазнини и преработени храни.
7. Чаша вино или чай – но с мярка
На Икария и в Сардиния хората пият червено вино редовно, но умерено – обикновено по чаша на ден, често с приятели. В Япония пък традиционният зелен чай доминира – напитка, известна с антиоксидантните си свойства.
А какво да избягваме?
Общото между столетниците не е само това, което ядат, а и това, което избягват. Сред тях почти липсва навикът да се яде бърза храна, сладкиши, газирани напитки или индустриално обработени продукти. Захарта се използва в минимални количества, а солта – внимателно.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
