Когато държавният глава използва международен конфликт, за да плаши собствения си народ, здравият разум се оказва най-недостатъчният ресурс в публичния дебат. Това е позицията на Ивайло Мирчев – директна, саркастична и обезоръжаващо фактологична.
След поредното изказване на президента Румен Радев, в което той свързва еврозоната с евентуална петролна криза, Мирчев не просто възрази – той разби на съставни части внушенията. В центъра на коментара му стои едно просто число: –7%. Толкова е спаднал петролът след атаката в Близкия изток. Не се е покачил, не е избухнал. Спаднал е. Пазарът не вижда криза. Само българският президент я вижда.
Еврото – новата мантра на страха
„Какво общо има еврото с това Радев не обяснява“, пише Мирчев. И в този кратък израз се съдържа болезнената диагноза на българската политическа реторика: страхът като универсален аргумент, независимо от темата. Петрол, война, Иран, Русия – всичко минава през филтъра на вътрешнополитическо внушение. Всеки повод е удобен за „не сега“ относно еврото.
Мирчев обаче подменя параноята с логика. Според него, дори Иран се държи по-рационално от българската политическа класа – предупредили са предварително преди да изстрелят ракети, които така или иначе са свалени. Ироничният паралел с настояванията за референдум у нас е безпощаден:
„Хем изстрелваш, хем предупреждаваш, да не би да вземеш да успееш.“
Русия, конфликтите и сенките около българските води
Но публикацията не спира само до еврозоната. В нея прозира и по-сериозен геополитически намек – че истинските потърпевши от конфликта между Иран и Израел ще са Русия и всички, които икономически зависят от нейния петрол. И точно в този контекст Мирчев повдига тревожния въпрос за незаконното претоварване на руски петрол в български териториални води – тема, която тепърва ще има последствия.
Зад уж ироничния тон прозират две много ясни послания:
България не бива да бъде вкопчена в чужди интереси чрез страхови кампании.
Истинските зависимости и кризи се крият не в еврозоната, а в сивата зона между суверенитет и геополитическа наивност.
Заключение:
Ивайло Мирчев хвърли светлина върху опита за политическо преплитане на глобалната несигурност с националния дебат за еврото. Използвайки остър език, данни и ирония, той не просто опроверга Радев, а изобличи целенасочената стратегия на страх като форма на контрол.
В епоха на хибридни войни, дезинформация и фалшиви тревоги, единственият щит остава здравият разум. И ако някой стреля с празни ракети, обществото вече се научава да не заляга инстинктивно.
Присъединете се към нашия Телеграм
Северозападът поиска отговори: Панев срещу страховете около еврото
