Хеликоптери, коне и доброволци претърсват разрушените лагери в Хил Кънти, докато се множат въпросите за липсващата система за предупреждение и пропуснатите сигнали за бедствие, пише „Асошиейтед прес“.
В централната част на Тексас се разгръща една от най-големите спасителни операции в историята на щата. Над 160 души са в неизвестност, след като внезапно наводнение покоси региона по време на 4 юли. Жертвите вече са над 100, а мащабът на катастрофата продължава да се разгръща. Губернаторът Грег Абът заяви:
„Знайте това: няма да спрем, докато не бъдат открити всички изчезнали лица. Знайте и това: много вероятно е списъкът да се увеличи.“
Екипи с хеликоптери, въздушни лодки и дори ездачи обхождат километри срутени постройки, бунгала и къмпинги. Особено тежко е положението в Camp Mystic, християнски летен лагер само за момичета, където загинаха най-малко 27 лагеристки и съветници.
Сцените на разрушение са опустошителни — кални одеяла, розови куфари и изкъртени каюти, разпръснати из тревистите хълмове до река Гуадалупе.
Наводнението, определено от експерти като най-смъртоносното във вътрешността на САЩ от 1976 г. насам, изненада лагерите в ранните часове на деня. Въпреки че се е знаело, че регионът е част от т.нар. „алея на внезапните наводнения“, предупредителна система не е съществувала.
„Окръгът не разполага с система за предупреждение“, призна съдията на окръг Кер Роб Кели.
Най-обезпокоителното: само два дни преди трагедията лагерът Mystic е преминал инспекция и получил одобрение за плана си за извънредни ситуации. Но докладите не включвали конкретни инструкции за евакуация или задачи на персонала.
Спомените от предишни трагедии – като наводнението от 1987 г., при което загинаха 10 тийнейджъри в лагер в съседен град – не са довели до реални действия. Искането за федерална субсидия за ранно предупреждение е било отхвърлено, а местните жители отказали да платят от собствения си джоб.
Отговорност, която не идва с водата
Губернатор Абът обеща, че президентът Доналд Тръмп ще посети района и ще осигури необходимата помощ. Но за много от семействата на загиналите политическата подкрепа идва твърде късно.
Сред жертвите са второкласничка, 19-годишна съветничка, посветила лятото си на децата, 75-годишният директор на лагера, загинал с тях.
17-годишният Ейдън Дънкан, който оцеля в парка „Ривърсайд“ споделя:
„Това, което се случва в момента, боли. Аз буквално плаках много силно.“
Присъединете се към нашия Телеграм
