Година след еврото: Хърватия усеща ценовия натиск
През юли 2025 г. инфлацията в Хърватия, измерена по националния индекс на потребителските цени, достига 4,1% на годишна база – показател за нарастващо напрежение върху домакинствата. Това е третият пореден месец на ускоряваща се инфлация, сочат данни на хърватския статистически институт, цитирани от агенция ХИНА.
След спад до 3,2% през пролетта, от май насам се наблюдава трайна тенденция на покачване: 3,5% през май, 3,7% през юни и 4,1% през юли.
Най-скъпи: храни, напитки и услуги
Най-сериозният годишен ръст е отчетен при:
- Храни, напитки и тютюн – 6,6%
- Услуги – 5,7%
- Енергия – 2,3%
- Неенергийни промишлени стоки – само 0,4%
На месечна база – в сравнение с юни – цените на:
- Храните са нараснали с 1,6%
- Енергията – с 1,3%
- Услугите – с 1,1%
- Единствено неенергийните стоки са поевтинели – с 2,4%
Сравнение с ЕС: Хърватия сред „топ 3“ по инфлация
По данни на Евростат, инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс (HICP), е 4,5% – равна на тази в Словакия. Двете държави са на второ място по инфлационен натиск в еврозоната, след Естония (5,6%).
Финални данни се очакват на 14 август
Окончателният индекс на потребителските цени по класификацията ECOICOP ще бъде публикуван от хърватския статистически институт на 14 август. Той ще даде по-точна картина за ценовата динамика в контекста на европейските политики и пост-пандемичното възстановяване.
Какво означава това за България?
Докато Хърватия преживява трета поредна вълна на ускоряваща се инфлация след приемането на еврото, в България темата за членство в еврозоната остава водеща в политическия и икономически дебат. Въпросът, който тревожи мнозина, е дали подобен скок в цените очаква и българските граждани.
При вече уязвимо население, ударено от бедност, високи сметки и несигурност, всяко допълнително поскъпване може да доведе до още по-дълбоко социално напрежение. Ако властите продължат да подценяват рисковете от ценова нестабилност при прехода към еврото, България може да се окаже не по-добре подготвена от Хърватия – с цената на още по-опустошителен удар върху домакинските бюджети. Превенцията и социалните буфери не трябва да се планират постфактум.
Присъединете се към нашия Телеграм
