Когато секундите тежат повече от хапчетата
Детето започва да колабира в движение. Майката – Мария Йорданова – се моли само за едно: да види полицейски патрул. Защото „Пирогов“ е далеч, а в колата 2-годишната ѝ дъщеря Дарина повръща, задушава се и губи съзнание, след като е погълнала от хапчетата на баща си.
На пътя се оказва полицейски екип от Пето районно. Без въпроси. Старши полицай Ахмет Хасан сяда при Мария. Колегата му Светослав Паунов – в патрулката отпред. Ескортират я. Времето – 10 минути. Но в тях влизат: съобщения по радиостанцията, координация със „Пътна полиция“, блокирани кръстовища и зелен коридор, осигурен от дежурната зала. Няма героизъм. Само сърце, което казва:
„Имам дете, знам какво е.“
Очите на полицая, който гледа как детето не реагира
„Обърнах се и тя ми каза, че детето не реагира“, спомня си Ахмет Хасан. Той не е само униформа. Той е баща. В тези мигове няма длъжностна характеристика. Има само спешност, паника, въздух, който не достига, и поглед, който се обръща, за да вижда задната седалка.
„Пирогов“ приема Дарина. Лекарите я спасяват. Детето днес е добре. Вкъщи. А в спомените на всички остава онзи полицейски екип, който прави нещо повече от „работа“.
Фондацията, която каза „благодаря“
Фондация „Общество и сигурност“ публикува благодарност:
„Понякога казваме, че полицаите просто си вършат работата. Но когато става дума за живот и смърт – особено за дете – това е човещина, грижа и сърце.“
Историята на Дарина не е изключение. Тя е напомняне. Че в най-тежкия момент хората в униформа не просто са там. Те избират да бъдат.
Присъединете се към нашия Телеграм
Средната скорост – новият законов капан по българските пътища?
