В последните дни в Бургаска област се разрази буря – от онези, които изскачат отникъде в най-неподходящия момент за хората, които са ги сътворили.
Оказа се, че кабинетът „Желязков“ в последните си дни е подписал решение №196, с което се предоставят имоти в община Средец за управление на Държавна агенция за бежанците. Според публикуваната информация става дума за терени, свързвани с бивши казарми, предназначени за изграждане на център от затворен тип за настаняване на лица, търсещи международна закрила.
Тихо, без обществен дебат и без ясно разяснени параметри – какъв ще бъде капацитетът, какъв ще е режимът, как ще бъде гарантирана сигурността и как това ще се отрази на инфраструктурата в региона – решението вече е факт. Решават, подписват и си тръгват. Класическо изпълнение на политици, които не желаят да носят отговорност за последствията.
Естествено, веднага след като информацията стана публична, напрежението в Средец и в целия регион започна да нараства. Жители изразиха възмущение, а в публичното пространство се заговори за протести. Притесненията са свързани не само със сигурността, но и с икономическите и социалните последици за една малка община, която и без това се бори с демографски и инфраструктурни предизвикателства.
И точно тук политическият парадокс стана особено видим.
Местната структура на ГЕРБ излезе с позиция, че винаги е била „против“ изграждането на подобен център. Партията, която през последните години концентрира значителна власт в региона – депутати, кметове, областен управител, министър-председател – изведнъж се оказа в ролята на страничен наблюдател.
Възникват логични въпроси.
- Да разбираме ли, че народните представители, кметовете и областният управител от ГЕРБ не са били информирани? Че никой не ги е попитал за решение с толкова сериозно отражение върху областта? Че са били поставени пред свършен факт?
- Или напротив – били са наясно, но са предпочели да мълчат, докато решението бъде подписано, а след това, под натиска на общественото недоволство, са излезли с удобна позиция „против“?
Което и от двете да е вярно, политическата картина не изглежда по-розова.
В първия случай става дума за пълна липса на влияние и представителност на избраните от региона лица в националната политика. Във втория – за съзнателно укриване на информация и опит за прехвърляне на отговорност след края на мандата.
И в двата сценария губещи са жителите на Бургаска област. Крайно време е избирателите да си дадат ясна сметка за две неща:
- Първо: Изпращането на безволеви и послушни партийни фигури в парламента и издигането им на ключови местни позиции не може да гарантира реално отстояване на регионалния интерес.
- Второ: Концентрацията на власт на всички нива в ръцете на една политическа сила неминуемо води до самозабравяне, липса на самокритичност и дефицит на реален контрол. А когато контролът отсъства, решенията се вземат на тъмно – и обществото научава за тях постфактум.
Казусът със Средец далеч не е просто спор за един терен. Той е тест за политическа отговорност, прозрачност и уважение към хората, които живеят тук. И този тест тепърва ще показва кой наистина защитава обществения интерес – и кой просто се опитва да оцелее в бурята.
Присъединете се към нашия Телеграм
От днес започва Великият пост – ето какво задължително трябва да знаете за 23 февруари!
