Финансовото напрежение във Франция се задълбочава, пише „RFI“. Публичният дълг на страната е достигнал 3,35 трилиона евро в края на първото тримесечие на 2025 г. Това се равнява на 114% от БВП, показват данни на INSEE. Така Франция се нарежда на трето място по дълг в ЕС след Гърция и Италия.
Междувременно страната настоява за съвместен дълг, за да подкрепи международната роля на еврото, предаде наскоро „Finanacial Times“. Франция засилва усилията си да убеди партньорите си в Европейския съюз да одобрят нови съвместни финансови инструменти, насочени към емисия на допълнителен общ дълг.
До момента ЕС е емитирал само една обща облигационна програма – т.нар. Инструмент за възстановяване на стойност около 800 милиарда евро. Средствата по него финансират националните Планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Втора такава инициатива – за финансиране на отбранителни разходи – е в процес на подготовка. А сега Париж настоява за трети механизъм, насочен към подпомагане на силно задлъжнелите държави в еврозоната.
С предложението си за разширяване на общия дълг, Франция цели да облекчи финансовия натиск върху собствената си икономика и да създаде по-устойчив механизъм за солидарност в рамките на еврозоната, твърдят анализатори.
Най-новото увеличение на дълга е с 40,5 милиарда евро спрямо края на 2024 г. То е резултат от пандемичните последици, инфлационния натиск и дългогодишни бюджетни дефицити. Миналата година дефицитът достигна 5,8% от БВП и така стана най-високия в еврозоната.
Правителството, ръководено от премиера Франсоа Байру, обещава поетапно намаляване на дефицита под целта на ЕС от 3% до 2029 г. То признава, че това изисква още 5 милиарда евро икономии още тази година.
Според Министерството на финансите 3 милиарда ще бъдат спестени от неизразходвани средства, а 1,7 милиарда – от разходи за здраве. Финансовият министър Ерик Ломбар призова за национално усилие и обяви среща на 4 юли за утвърждаване на мерките.
Последната серия от съкращения се добавя към вече обявените през април икономии от 5 милиарда евро и планираните за 2026 г. икономии от 40 милиарда евро.
Предизвикателството е както политическо, така и финансово. Страната все още се сблъсква с последиците от разпускането на парламента миналата година.
Пенсионна криза, политически напрежения
Правителството на Байру е под натиск от левите, които са внесли вот на недоверие заради провалилите се преговори за пенсионната реформа. Той оцеля след подобен вот през януари. Байру обеща да публикува финансова „пътна карта“ до средата на юли, преди да представи проектобюджета за 2026 г. през септември.
„Предвид катастрофалното състояние на бюджета, портфейлът за 2026 г. включва непопулярни мерки за строги икономии“, заяви Бруно Кавалие, главен икономист в Oddo BHF.
Според прессекретаря на правителството Софи Примас една от възможностите за излизане от тази ситуация е „година на пауза“ – замразяване на разходите, което не отчита инфлацията.
Ломбард заяви, че до 11 юли ще бъдат проведени още консултации с политически и социални групи.
Стремежът към съкращаване на разходите идва в момент, в който Франция е изправена пред забавяне на растежа и нарастваща несигурност на световните пазари.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Големият законопроект“: Ход, който може да преобърне втория мандат на Тръмп
