След силно земетресение не само сградите остават разклатени – често и хората усещат, че земята под краката им продължава да се люлее, дори часове или дни след труса. Това усещане за „люлеене“, когато земетресението вече е отминало, е реален феномен и не бива да се подценява.
Какво причинява усещането за „постземетръсно люлеене“?
Според сеизмолози и невролози, това състояние се нарича псевдолюшкане (или на английски „phantom quake“ и „rocking dizziness“). Причината се корени в нервната система, по-конкретно във вестибуларния апарат, който отговаря за усещането ни за равновесие и движение.
По време на земетресение, мозъкът регистрира нестабилност и започва да се адаптира към нея – подобно на това как се адаптираме към люлеенето на кораб в бурно море. След като трусът спре, вестибуларната система понякога продължава да реагира, все едно люлеенето още продължава. При някои хора усещането продължава с минути, при други – с дни.
Кой е по-податлив?
- Хора с чувствителна вестибуларна система (например тези, които лесно получават морска болест);
- Хора, които са били в движение или на висок етаж по време на земетресението;
- Лица с високи нива на стрес и тревожност;
- Пациенти с нарушения в равновесието или предишни неврологични проблеми.
Какво можем да направим?
- Запазете спокойствие – усещането е временно и физиологично обяснимо.
- Седнете или легнете – стабилна позиция дава сигнал на мозъка, че средата е неподвижна.
- Избягвайте резки движения – те могат да засилят чувството за дестабилизация.
- Наблюдавайте реалната среда – ако всичко около вас е стабилно, напомнете си, че усещането е вътрешно, не външно.
- Хидратация и сън – умората усилва дезориентацията.
- Ако усещането не премине до няколко дни – консултирайте се с невролог или отоневролог.
Може ли да е психосоматично?
Да, и често е. Тялото помни шока, а мозъкът реагира с „фантомни“ сигнали. Подобно на фантомна болка при ампутиран крайник, това люлеене е отражение на травма, която още не е осмислена. При някои се наблюдават дори паник атаки, световъртеж или усещане за нестабилност, дори при липса на нов трус.
В крайна сметка усещането, че „все още се клати“, е напълно човешко. То показва колко тясно са свързани тялото и психиката ни, когато преживеем нещо толкова мощно и неконтролируемо като земетресение.
Живеем върху нестабилна планета – но нашето равновесие започва отвътре.
И то може да се възстанови.
Присъединете се към нашия Телеграм
Как общините могат да получат финансиране за устройствени планове през 2025 г.
