1. България влиза в еврозоната. А дали излиза от себе си?
Европейската централна банка обяви България за готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Но тази „историческа новина“, представена като успех в Брюксел, предизвика вълна от съмнения у дома. „Това е политическо решение, взето отвън, а не икономическа необходимост“, заявява проф. Иво Христов. Валери Попов предупреждава: „Данните за инфлацията са фризирани, а елитът – слабосилен.“
В доклада за конвергенцията липсва отговор на прост въпрос: ако по-силни икономики като Полша и Чехия отказват еврото, защо точно сега България трябва да го приеме – в условията на висок външен дълг, социално напрежение и липса на референдум?
2. Върховенството на закона: Деликатна точка, скрита зад еврото
Попов прогнозира, че Нидерландия и Австрия могат да наложат вето на 8 юли – не заради цифрите, а заради дефицита на правова държава. За Шенген този аргумент действаше. Ще подейства ли и за еврото?
Но въпросът е по-дълбок: ако членството се случи въпреки общественото недоволство, означава ли това, че европейските институции вече не се интересуват от вътрешното съгласие на народите?
3. Златото на България: мит или подарък?
„България е на четвърто място в Европа по златни запаси. Но държавата няма дял в тях“, казва Валери Попов. Основните находища се експлоатират от канадската „Дънди Прешъс Металс“, а в бюджета влизат… 21 милиона лева годишно. От 1.5 милиарда лв. оборот. Без контрол. Без достъп. Без достойнство.
Докато Узбекистан, арабските държави и дори Австралия държат между 30–100% от своите ресурси, България „не само подарява златото си, тя подарява правото да го брои друг“, казва експертът. А от 2003 г. дори няма национална геоложка служба.
4. Европа в криза, България в подчинение
Проф. Андрей Фурсов предрича конфликти в Черноморския регион. Христов чертае мащабната картина: „Асансьорът на Америка слиза, Китай се издига, а Европа – държана на повод от Вашингтон – се разпада.“
Това не е апокалипсис. Това е геополитика. И в нея България не е актьор, а пионка. „Слабосилен елит, посредствени решения и пълно подчинение“, гласи присъдата. Въпросът е: колко още ще струва това на българския народ?
5. Валутата сменяме. А бъдещето?
Протестите срещу еврото се множат. Но са разпокъсани. Надпартийни. Без лидерство. Без фокус. Ако не се обединят, ще бъдат удавени в „законова процедура“. А после? Ще остане усещането за подмяна. За едно поколение, което получи еврото, но загуби думата си.
Както обобщава Христов: „Корупцията и бедността са еднакви, независимо с каква валута ги измерваме.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Катерът и лодката на ИАРА без гориво? Защо няма проверки по важни сигнали?



