Най-известният европейски закон за технологиите – GDPR – е следващият в списъка на ударените закони, тъй като Европейският съюз продължава да убива нормативни актове, за да премахне законите, които според него пречат на бизнеса, пише „Politico“.
Европейската комисия планира да представи предложение за съкращаване на Общия регламент за защита на данните, или накратко GDPR, през следващите няколко седмици. Намаляването на регулациите е ключов акцент за председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен като част от опита да се повиши конкурентоспособността на предприятията в Европа спрямо конкурентите им в САЩ, Китай и други страни.
Изпълнителният орган на ЕС вече представи пакети за опростяване на правилата за отчитане на устойчивостта и за достъп до инвестиции от ЕС. Целта е дружествата да губят по-малко време и средства за спазване на сложните правни и регулаторни изисквания, наложени от законите на ЕС.
GDPR се разглежда като един от най-сложните законодателни актове в Европа от технологичния сектор – и от предприятия далеч извън технологичния – заради начина, по който принуждава дружествата, извършващи дейност в Европа, да управляват своите данни и да обработват исканията и правата на субектите на данни по отношение на тези лични данни. Въвеждането му през 2018 г. предизвика поток от отчаяни имейли от фирми, които искаха съгласието на хората да използват техните данни.
Седем години по-късно Брюксел изважда ножицата, за да „пореже“ (не)известния си закон за защита на личните данни. Ето какво каза за случващото се датският министър на цифровите технологии Каролина Стейдж Олсен пред репортери миналата седмица:
„В GDPR има много добри неща, [и] защитата на личните данни е напълно необходима. Но не е необходимо да регулираме по глупав начин. Трябва да направим така, че да е лесно за предприятията и за компаниите да се съобразяват с изискванията.“
Дания ще ръководи работата в Съвета на ЕС през втората половина на 2025 г. в рамките на ротационното си председателство.
Критиките към GDPR повтарят възгледите на бившия италиански министър-председател Марио Драги, който през септември миналата година публикува забележителен икономически доклад, в който предупреди, че сложните закони на Европа пречат на нейната икономика да настигне САЩ и Китай.
„Регулаторната позиция на ЕС по отношение на технологичните компании пречи на иновациите“, написа Драги, като посочи Закона за изкуствения интелект и GDPR.
За малките предприятия, които не разполагат с достатъчно средства, дълго време бяха проблем купищата документация, която GDPR изисква от компаниите да изготвят. Комисарят по въпросите на правосъдието Майкъл Макграт заяви, че основният извод от прегледа на GDPR през миналото лято „е необходимостта от по-голяма подкрепа [за] предприятията, особено за МСП, в усилията им за постигане на съответствие“.
Миналата седмица Макграт потвърди, че предложение за опростяване на GDPR се очаква през „следващите седмици“. Комисията планираше да постигне съгласие по т.нар. пакет за опростяване за малките и средните предприятия на 16 април, според дневника на Комисията, но впоследствие тази дата беше изместена за 21 май.
Служител на Комисията, получил анонимност, за да обсъди текущото планиране, заяви пред „Politico“, че датата е „само ориентировъчна“ и че не е решено дали GDPR ще фигурира в пакета – но че предложението за опростяване на правилата за защита на личните данни със сигурност ще бъде представено „до юни“.
По-рано Комисията заяви, че планът за опростяване ще се съсредоточи върху изискванията за докладване за организации с по-малко от 500 души, но няма да засегне „основната основна цел на режима [на] GDPR“.
Корекциите биха могли да включват ограничаване на изискванията за съхраняване на записи за дейностите по обработване на данни или реформиране на начина, по който предприятията предоставят декларации за въздействието върху защитата на данните – две правила, които се разглеждат като прекалено тромави за по-малките фирми.
Кутията на Пандора за лобиране
Когато влезе в сила през 2018 г., ОРЗД беше забележителен законодателен акт и беше обявен за пример за ефекта „Брюксел“, тъй като установи международен стандарт за защита на личните данни.
Преговорите по закона за защита на личните данни предизвикаха едно от най-големите лобистки усилия, които Брюксел някога е виждал. Технологичните компании засилиха операциите си в Брюксел и вложиха милиони в опити да повлияят на правилата по време на процеса на изготвяне. Предложението получи над 3000 изменения в Европейския парламент – рекорд.
Опасността, която крие преразглеждането на закона от страна на ЕС, е, че то може да постави началото на лобистка война между големите технологични компании и защитниците на неприкосновеността на личния живот – две от най-силните обществени сили в Брюксел.
Някои се опасяват, че ако GDPR бъде поставен под въпрос, законът може да се разпадне под лобисткия натиск. Итхасо Домингес де Оласабал, съветник по политиките в групата за цифрови права EDRi, коментира:
„Повторното отваряне на GDPR с цел опростяване е рисковано, без значение колко добронамерено и целенасочено може да изглежда предложението.“
ЕС вече финализира нов закон за процедурните правила, по които регулаторите на неприкосновеността на личния живот да координират действията си по важни случаи, свързани с GDPR.
Според австрийския защитник на неприкосновеността на личния живот Макс Шремс GDPR все още е „огромна мишена“ за лобистите, но основните му правила не могат лесно да бъдат премахнати, тъй като защитата на личните данни е залегнала в Хартата на основните права на ЕС като неотменима свобода. Шремс подчерта:
„Съдът на Европейския съюз ще отмени GDPR, който не съдържа тези основни елементи. Така че, ако това е мястото, където [лобистите] искат да изразходват енергията си, заповядайте, но те няма да стигнат до там.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
