Европа навлиза в нова фаза на климатична нестабилност. Последните данни на Европейската обсерватория за сушите /EDO/, публикувани през май 2025 г. и част от програмата Copernicus на Европейския съюз, очертават тревожна картина: рискът от засушаване вече не е ограничен до южните части на континента. Северна и Източна Европа, включително Украйна, балтийските държави, Централна Европа и дори Обединеното кралство, са навлезли в зоната на предупреждение. А на юг – в Испания, Гърция, Кипър и по Балканите – продължителната суша не показва признаци на отстъпление.
Това, което прави тази ситуация особено обезпокоителна, е географското разширяване на сушата. Регионите, които традиционно се считаха за влажни или стабилни по отношение на водния баланс, вече се сблъскват с дефицит на валежи, спад в почвената влага и видими щети в растителното покритие. Така Европейският континент се оказва подложен на климатично натоварване от почти всички посоки.
Европейската обсерватория за сушите предлага свободен достъп до динамични карти, визуализации и данни в реално време. Показатели като валежи, състояние на растителността и нива на влажност на почвата са достъпни не само за институциите, но и за граждани, фермери и анализатори. Целта е ясна: навременното информиране да се превърне в инструмент за вземане на решения – от управлението на водни ресурси до стратегическо планиране в земеделието и климатичната политика.
Но докато Copernicus и EDO осигуряват необходимата информация, остава открит ключовият въпрос: ще последва ли реална институционална реакция? В много държави от ЕС, особено в Източна Европа и Средиземноморския регион, системите за управление на суша и водни кризи все още са изостанали. Предупрежденията са налице, но адаптационните стратегии често закъсняват или изобщо липсват. Това излага не само селското стопанство, но и цели общности на риск от дългосрочни последици – икономически, социални и здравни.
Засушаването вече не може да се разглежда като изолиран природен феномен. То се превръща в системен, предвидим и структурен риск, който изисква промяна в управлението на ресурсите, в начина, по който планираме урбанизацията, и в самото разбиране за климатична сигурност.
Европа разполага с инструментите – остава да покаже и волята.
Присъединете се към нашия Телеграм
