„Виждам много приятели екзалтирани, че нещо се променя. Омразата към един човек е толкова голяма, че с жадуваното негово изчезване България вече се привижда като с окончателно победила демокрация.“
Така започва последният политически анализ на Евгений Кънев, публикуван в социалната мрежа Facebook, който продължава по следния начин:
„За хората с по-ясни спомени от Прехода, такива моменти е имало доста – когато добрият партиен вожд отстранява омразния негодяй и някак си по-леко се диша. Да припомним облекчението, което изпитахме, когато:
- Луканов подхлъзна Петър Младенов и го свали от поста на президент с негова студентска стачка;
- Виденов отстрани Луканов, по-късно застрелян;
- Костов махна Бакърджиев и Бонев и затвори банката на Илия Павлов – по-късно застрелян;
- Борисов се освободи от Цветанов и т.н.
Общото следствие не беше по-добра България, а пренареждане на Статуквото с нови герои.
Да, в случая надеждата е в силното разклащане на ДПС – главният болт, на който Кремъл чрез Луканов закачи политическата система на посткомунистическа България. Проблемът обаче е, че като махаме болта, то няма задължително и лесно да стане неговата подмяна не с друг болт, а с друга система.
Имаме вече създадени мощни финансово-икономически групировки, които имат своите интереси и трудно ще позволят някой да ги засегне от сблъсък на изглеждащи основни герои, но все пак подставени лица. Всъщност отстраняването на „лошите“ винаги е имало ролята на вентил, през който да мине натрупаното народно напрежение и в разсейките системата да се презареди с нови наративи, лица и политически проекти – които да опазят властта на олигарсите от народа и …външния свят.
В тази връзка трябва да следим развитието на два сюжета:
Първият е реакцията на службите и прокуратурата в новата ситуация. Ако вземат открито страна на Пеевски, това ще потвърди допускането, че те са му лично предани, което предвещава дълга война в ДПС – и както писах преди седмица – много вероятно появата на второ ДПС за следващите избори. На тях Пеевски ще се бори за влизане в парламента – защото ако не влезе може това да е наистина неговия политически – и не само – край. Без достъп до бюджета – той не може да поддържа лоялност.
Ако ли пък се обърнат институциите срещу него – това означава, че са лоялни на таен център на властта, който е решил за стратегически правилно да се отърве от Пеевски – за мен по-малко вероятна версия.
Вторият сюжет, свързан с първия, е подготовката на нов консервативен проект – който да обедини всички десни, разочаровани от ГЕРБ и донякъде ДБ – уж преевропейски, но антилиберален, т.е антиевропейски. Възможна е появата и на подобен ляв проект на Радев, който пък да агрегира русофилския вот вляво, също на антиевропейска основа. Индикатор е присъединяването на ИТН към Възраждане за референдум за еврото, който се провежда по време на избори и мобилизира вот.
Това е готвеният реинженеринг на политическото пространство, докато се занимаваме с ДПС. Новото е, че сегашните евроатлантически партии ще са в политическия център, притиснати от двата нови проекта и вероятно малцинство в парламента.
Затова вместо да се чудят как с трети мандат да правят правителство – за което ще носят пълна отговорност, но с нищожно влияние – ПП-ДБ трябва да вземат инициативата и да разкрият на хората какво предстои на България.
Кръговата отбрана, от която не могат да излязат е най-важната причина да бъдат разглеждани като слаби и неспособни да предложат и водят истинска Промяна. Къде са тезите за дневния ред на обществото днес, следващите месеци, а не години? Къде е предупреждението за заплахите пред България? Къде е политическата инициатива? Къде са идеите, за които търсят подкрепа от гражданите?“
Ахмед Доган призова Делян Пеевски да си подаде оставката като председател на ДПС
