Изборът на генерален директор на Българската национална телевизия /БНТ/ отново е парализиран. Три години след проваления конкурс през 2021 г., Емил Кошлуков все още ръководи обществената телевизия без официално преизбиране, а механизмите на държавата мълчат.
Последните гласувания в Съвета за електронни медии /СЕМ/ не произведоха победител. Бившият директор на новините в bTV Венелин Петков събра по два гласа в три тура, а самият Кошлуков – по един. При нужни три гласа това означава едно: безрезултатност, която удобно удължава управлението на сегашния директор.
Същевременно представителките в СЕМ, номинирани по президентската квота, не подкрепиха нито Петков, нито Кошлуков – напълно легитимна позиция. Но резултатът от тази позиция е нелегитимното оставане на Кошлуков. Така дори неучастието се превръща във форма на влияние.
Президентска квота, парламентарен мрак и политическо мълчание
Медийният изследовател доц. Иво Инджов не пести думи: „Президентската квота прави всичко възможно, за да се удължи престоя на политика Емил Кошлуков“. Без да твърди директна подкрепа, Инджов подчертава, че системата – така, както е устроена – облагодетелства Кошлуков дори когато никой не гласува „за“.
В същото време парламентът, който още от 2022 г. имаше възможност да промени Закона за радиото и телевизията, предпочете да не разсича този гордиев възел. Не беше приета нито реформа в процедурата, нито предложение за въвеждане на силна гражданска квота в СЕМ.
Трети мандат без вот?
Въпросът, който Инджов задава, виси над БНТ като тревожна прогноза: „Ами ако и следващият път отново не бъде избран шеф на обществената телевизия – Кошлуков трети негласуван мандат ли ще изкара?!“
Отговорът не е юридически, а морален. Защото, дори и в отсъствието на гласуван мандат, институциите демонстрират готовност да оставят един човек начело на обществената телевизия по подразбиране – без мандат, без конкурс, без отговорност.
А можеше да бъде различно
Всичко това можеше да бъде избегнато. С едно просто действие – промяна в закона. Но тя така и не дойде. Така се оказваме в парадокс, в който конкурсите се провеждат, но не произвеждат победители; позициите се изпълняват, но не се назначават; институциите са пълни, но решенията – празни. По този начин заложник остава не само телевизията, а и обществото, което разчита на нея.
Присъединете се към нашия Телеграм
Герои в униформа! Полицаи спасиха 2-годишно дете, погълнало хапчета