На 24 февруари в Народното събрание се проведе кръгла маса на тема „Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус“, инициирана и водена от народния представител и член на Комисията по образование и наука Елисавета Белобрадова. В дискусията участваха министър Красимир Вълчев, представители на Министерството на образованието и науката /МОН/, директори на столични гимназии и училища, експерти от академичните среди, представители на неправителствения сектор и заинтересовани страни в сферата на образованието.
Кръглата маса започна с презентация на основните проблеми и предизвикателства, с които учениците, учителите и родителите се сблъскват в периода между 5-и и 7-и клас, представена от Елисавета Белобрадова.
Тя посочи, че докато българските четвъртокласници показват много високи резултати по български език и математика и се нареждат в топ 10 на международни изследвания като PIRLS и TIMSS, при седмокласниците има значителен спад в представянето.
Преходът между 4. и 5. клас е критичен момент, в който децата губят индивидуалната грижа на класния ръководител, а тежките учебни програми затрудняват родителите да оказват помощ. В 7-ми клас резултатите по математика и български език остават тревожно ниски, а родителите изразяват най-ниска удовлетвореност от качеството на образованието точно в този етап. Въпросният спад оказва ефект и върху резултатите на учениците занапред, както ни показват данните от матурите в 10-и клас и проучването PISA.
Презентацията беше последвана от становища на институциите и дискусия между всички заинтересовани страни.
Образователният министър Красимир Вълчев подчерта необходимостта от реформа в учебните програми, за да се намали свръхамбициозното учебно съдържание. По думите му, проблемна е не толкова по-кратката учебна година, колкото необходимостта от по-добра методика на преподаване.
Министър Красимир Вълчев обяви, че е възложено проучване за намиране на нов терен или сграда за разширяване на Софийската математическа гимназия /СМГ/ или за откриване на нова математическа гимназия в столицата. Това се налага поради високото търсене на профилирано обучение по математика още от пети клас и ограничените възможности за прием. Всяка година стотици добре подготвени деца не успяват да бъдат приети заради високата конкуренция.
Заместник-министър Наталия Митева постави акцент върху дигиталните умения и необходимостта от цялостно повишаване на средното ниво на математическите знания сред учениците. Тя обяви, че България ще работи съвместно с Румъния за подобряване на обучението в 5-7 клас.
Директорът на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ Ивайло Ушагелов посочи, че всяка година около 800-900 четвъртокласници кандидатстват за прием в неговата гимназия и СМГ, което показва сериозния интерес към профилираното обучение. Той подчерта, че големият проблем не е липсата на училищни сгради, а недостигът на квалифицирани учители по математика.
По време на дискусията бе засегнат и въпросът за достъпа до образование. В София едно от 54 деца има възможност да учи в математическа гимназия, докато в други градове, като Кюстендил, това съотношение е едно към 20. Обсъдени бяха възможности за предоставяне на план-прием и за основните училища, което би дало шанс на повече деца да се обучават задълбочено по математика.
Проф. Емил Бойваленков от Института по математика и информатика към БАН заяви, че са необходими увеличаване на часовете по математика и повече работа с учителите. Той подчерта, че Съюзът на математиците в България и ИМИ-БАН са готови да окажат експертна подкрепа.
В рамките на дискусията се повдигна и въпросът за мотивацията на учителите и необходимостта от обучения, които да направят преподаването по-интересно и достъпно. Доцент Ушагелов обърна внимание, че международните оценки като PISA мерят компетентности, които не са обект на преподаване в България, което изисква преосмисляне на учебните програми.
Представители на Столична община информираха, че над половината от учениците с високи резултати от състезания не успяват да влязат в математически гимназии. Удължената до 2027 г. програма за строителство на училища цели да подобри ситуацията.
Елисавета Белобрадова повдигна въпроса защо основните и средните училища не се възползват от възможностите за допълнителни часове по математика и защо тези учебни заведения са демотивирани в предоставянето на засилено математическо обучение.
В заключение тя подчерта, че образованието в 5-7 клас е ключов етап, който изисква особено внимание и системни подобрения.
Кръглата маса приключи с призив за координирани действия между институциите, училищата и академичната общност за подобряване на математическото образование в България. Госпожа Белобрадова пое ангажимент до месец да бъде изпратен на участниците списък с набелязаните по време на дискусията задачи, за да може да се започне съвместната работа по тях.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
България ще иска извънредни конвергентни доклади за еврозоната!
