„Тръмп ще получи Гренландия, защото я цени. За разлика от Европа, Америка осъзнава стойността на острова и е готова да инвестира в него. Когато Доналд Тръмп предложи през 2019 г. Съединените щати да купят Гренландия, светът го прие като неуместна шега. Но докато европейските лидери се подсмихваха, американските стратези кимаха. Защото за тях Гренландия никога не е била майтап, а най-важната неполучена придобивка в историята на САЩ.“
Това коментира енергийният експерт Боян Рашев във Facebook профила си, продължавайки: „Идеята за покупка изобщо не започва с Тръмп. Тя е част от 150-годишна американска обсесия, започнала със Сюард след покупката на Аляска, формализирана чрез офертата на президента Труман от 100 милиона долара към Дания от 1946 г., и продължена чрез постоянната американска военна инфраструктура на острова.
Истинската причина е проста: Гренландия е щитът на Северна Америка. Географията ѝ контролира един от критичните коридори на НАТО – т.нар. GIUK Gap (Гренландия–Исландия–Обединеното кралство). През него през Втората световна преминават немските, а след нея – руските подводници, ядрените маршрути и арктическите въздушни трасета. Който контролира Гренландия, контролира западната стена на този стратегически портал. Поради това САЩ поддържат в Туле (днес Thule Space Base) най-северната си космическа и радарна станция, част от глобалната система за ранно предупреждение срещу балистични ракети.
Сигурността е първият, най-важен и непроменим интерес на Вашингтон. САЩ виждат в Гренландия не остров, а щит.
Европа, от своя страна, не вижда почти нищо. До деня, в който Тръмп поиска Гренландия, ЕС нямаше никаква последователна стратегия за острова. Нито Копенхаген, нито Брюксел се сетиха да развиват инфраструктура, да влагат капитал в ключови проекти, да създадат механизъм за защита на европейско присъствие. Фактът, че Гренландия географски се намира върху северноамериканската литосферна плоча, означава, че де-факто е отвъдокеанска колония на Дания. Това никога не беше честно обсъдено в Европа. Още по-иронично – въпреки че Гренландия е част от „крайния север“ на ЕС, Европа никога не я използва като стратегически актив.
И докато Брюксел гледа на острова като на периферия, интересът на двете велики сили на 21 век е далеч по-ясен. За Китай Гренландия е батерията на бъдещата индустрия. Островът съдържа огромни количества редкоземни елементи, но и нещо много повече: уран, ниобий, тантал, цинк, молибден, както и значителни находища на графит и платинови метали. Според оценки на USGS и Датския геоложки институт общият суровинен потенциал на Гренландия има стойност в трилиони долари. Това е една от най-богатите недоразвити ресурсни провинции на планетата.
И въпреки това Европа никога не създаде миннодобивна индустрия там. Когато една китайска компания придоби дял в ключовия проект за редкоземни елементи в Кванефьорд, Брюксел реагира едва след пробуждащ шамар от Америка, и то само дипломатически. Реални действия – почти нулеви.
Съединените щати мислят различно. Те знаят, че ако някой финансира бъдещата инфраструктура на Гренландия – пристанища, логистични центрове, ремонтни бази за арктическия трафик – той ще влияе върху новите арктически търговски маршрути. Затова Вашингтон отвори консултство в Нуук през 2020 г. и започна системно да изгражда политическо и икономическо присъствие. Америка играе дълга игра. Европа спи.
В този контекст въпросът дали Тръмп ще „получи“ Гренландия е по-скоро дали САЩ ще станат гаранти на нейния политически и икономически път. Остров, който вече има силно движение за независимост, би могъл да разчита именно на Вашингтон за замяна на датската субсидия (600 млн. долара годишно са джобни пари за САЩ), за инвестиции, за сигурност и за инфраструктура. А държавата, която осигурява тези три неща, става най-близкият партньор.
Американците ценят Гренландия, защото разбират стойността ѝ: военна, суровинна, логистична, геополитическа. Дания я притежава формално, но не осмисля властта си там. Напротив, датското правителство прави доста гафове в управлението на колонията си. Някои от тях – експериментите с ескимоски деца и масовата стерилизация на ескимоски жени – оставят тежки поражения върху миниатюрното местно общество. Затова, ако има сила, която да спечели Гренландия – чрез партньорство, инвестиции или договор – това няма да е Дания, нито ЕС.
Ще бъдат Съединените щати. Защото – за разлика от Европа – я ценят.“
Присъединете се към нашия Телеграм
