„Уран над $100 – този път за дълго. Преминаването на цената на урана над 100 долара за паунд не е просто поредният цикличен пик на суровинен пазар. То отразява по-дълбока трансформация – ядрената енергия се пренарежда от „допълващ“ базов товар в стратегическа инфраструктура, ключова за енергийна сигурност, декарбонизацията и дигитална конкурентоспособност.“
Това коментира енергийният експерт Боян Рашев във Facebook профила си, продължавайки анализа си:
„Това е структурен дефицит, а не временен недостиг. Глобалното потребление на уран е около 65 000 тона годишно, докато текущото производство е 55 000–60 000 тона, което води до постоянен дефицит от 5 000–10 000 тона годишно. Този недостиг се натрупва във времето, особено на фона на намаляващи запаси при енергийните компании, които традиционно поддържат 24–36 месеца напред покритие.
Предлагането е силно концентрирано. Казахстан осигурява около 40% от световния добив и поддържа строга производствена дисциплина, отчитайки стратегическата стойност на ресурса. Казахстан и Русия заедно надхвърлят 50% от глобалния добив – фактор, който засилва геополитическата премия и търсенето на доставки от „политически стабилни“ юрисдикции като САЩ, Канада, Австралия, (Европа?).
Бързото развитие на изкуствения интелект създава експлозивно търсене на надеждна, непрекъсната и нисковъглеродна електроенергия. ВЕИ трудно осигуряват 24/7 захранване без скъпи системи за съхранение от невъзможен мащаб, което поставя ядрената енергия в центъра на стратегиите на големи технологични компании. Неслучайно, всички големи – Microsoft, Amazon, Meta – се хвърлят в проекти за възстановяване на стари или инвестиране в нови АЕЦ. Прогнозите сочат, че електропотреблението на центровете за данни може да нараства с 15–25% годишно до 2030 г., като все по-голям дял от него потенциално ще бъде покриван от ядрени мощности. Това добавя нов, дългосрочен слой към традиционното търсене от електроенергийните компании.
САЩ, ЕС и Азия ускоряват ядрените си програми. Администрацията на САЩ през 2025 г. предприе няколко ключови стъпки в подкрепа на ядрената енергетика. През май Президентът подписа четири изпълнителни указа за ускоряване на развитието и внедряването на ядрени технологии, реформа на регулаторните процеси и възстановяване на ядрената индустриална база в страната. Правителството обяви условни ангажименти за доставка на високообогатен уран (HALEU) и избра компании за пилотни проекти за ядрено гориво, за да засили вътрешните вериги за доставки. Министерството на енергетиката отпусна значителни държавни грантове за малки модулни реактори (SMR).
Администрацията сключи историческо стратегическо партньорство на стойност около 80 милиарда долара с Westinghouse Electric Co., което предвижда изграждането на нови ядрени реактори в страната и ускоряване на ядрената инфраструктура.
Китай планира 150 GW ядрени мощности до 2030 г., което би изисквало 12 000–15 000 тона уран годишно при пълна експлоатация. В Европа ядрената енергия все по-често се разглежда като въпрос на енергийна сигурност, а не просто на климатична политика. Дори канцлерът Мерц обяви затварянето на АЕЦ в Германия за „стратегическа грешка“.
Спот цената подвежда. Пазарът на уран е двуслоен. Дългосрочните договори – силно предпочитани от операторите на АЕЦ – често се сключват на 20–40% над спот цената, с инфлационни корекции и геополитически премии. Това означава, че реалната икономическа цена на урана вече е значително по-висока от публикуваните бенчмаркове.
Физическите уранови тръстове, като Sprott Physical Uranium Trust, изкупуват и задържат материал, изваждайки го от пазара. Само този тръст държи количество, еквивалентно на около 12% от годишното световно производство, създавайки допълнително ценово напрежение независимо от реалното потребление.
На този фон България спи. През 1989 г. страната ни е осигурявала 1.6% от глобалния добив на уран. След това обаче уранодобивът е закрит, а рудниците – изоставени. Днес искаме да изграждаме нови блокове в АЕЦ Козлодуй, но никой политик не повдига темата за инвестиции в цялата верига на доставки, които могат да ни превърнат в значим фактор на ниво ЕС.
От инвестиционна гледна точка уранът все по-често се разглежда като стратегически актив, а не просто като циклична суровина. Инвестиционният интерес може да се прояви в няколко направления:
– Физическа експозиция – чрез уранови тръстове, които следват цената, но добавят волатилност чрез премии и отстъпки спрямо нетната стойност.
– Производители и разработчици – компании с действащи или напреднали проекти, които печелят директно от по-високи цени, но носят регулаторен и оперативен риск.
– Диверсификационен инструмент – уранът показва слаба корелация с традиционните активи и може да служи като хедж срещу инфлация и енергийни шокове.
Важно е обаче да се подчертае, че волатилността остава висока, а пазарът е чувствителен към политика и регулации. Един сериозен инцидент някъде по света може да убие пазара. Уранът предлага дългосрочна стратегическа теза, но не е подходящ за инвеститори, търсещи нисък риск или краткосрочна стабилност.
Преминаването над $100 за паунд за мен не е краят на историята, а началото на нов ценови режим, в който уранът заема централно място както в глобалния енергиен преход, така и в моето инвестиционно портфолио. През изминалата година уранодобивните компании държат около 15% тежест в структурата на Експат Природни ресурси, като се отчетоха средно с над 200% ръст на цените на акциите.
Разбира се, този материал е с информационна стойност и не представлява препоръка за инвестиции.“
Присъединете се към нашия Телеграм
