България вече има признат държавен дълг от над 10 милиарда евро, към който се добавя и държавно гарантиран дълг от още 4,6 милиарда евро. Това заяви Любомир Каримански, член на УС на Българската народна банка, в ефира на „NOVA“.
„Това е доста повече, отколкото през миналата и дори в предходните години“, посочи той, като предупреди, че реалното задлъжняване на страната може да е по-голямо, отколкото управляващите признават.
Какво представлява държавно гарантираният дълг?
Каримански обясни, че държавно гарантираният дълг обхваща всички гаранции, които държавата издава – не само заеми, но и финансови ангажименти към публични дружества като Българския енергиен холдинг (БЕХ) и други компании, които теглят кредити.
„Въпросът е как ги обслужват – могат ли да ги плащат и при какви лихви“, подчерта експертът.
АЕЦ „Козлодуй“ плаща лихви, докато държавата прибира дивиденти
Каримански отправи критика и към финансовата политика на правителството спрямо държавните предприятия. Той припомни, че при последните няколко бюджета държавата прибира 100% от дивидентите на компании като АЕЦ „Козлодуй“, докато самата централа взема кредити от банки, за да финансира проучвания за новите 7-и и 8-и блок.
„Така плащат лихви по заеми, вместо да използват собствения си дивидент – само и само държавата да отчете приходи в бюджета“, коментира Каримански.
Високите лихви и липсата на доверие на пазарите
Въпреки членството на България в еврозоната и повишения кредитен рейтинг, страната продължава да плаща повече за лихви по дълга.
„Нашите дългосрочни държавни ценни книжа не се търгуват при по-ниска доходност от френските. Това означава, че държавата плаща повече за лихви“, обясни той.
Само през следващата година лихвените плащания ще надхвърлят 1 милиард евро.
„Новите заеми не създават растеж“
Каримански предупреди, че ако новите дългове не се използват за инвестиции, а за издръжка на администрацията, страната рискува да попадне в порочен цикъл.
„Колкото повече увеличаваме дълга, толкова по-лоши стават условията, при които можем да заемаме пари. Особено ако не показваме ръст на производителността и износът се влошава“, заяви той.
„Това е най-големият проблем – новите заеми не създават условия за растеж“, добави членът на УС на БНБ.
Бюджетът за догодина и „бъркането в джоба на хората“
Коментирайки усещането на хората, че им се „бърка в джоба“, Каримански определи това като порочна практика, която се повтаря в последните няколко бюджета.
„Политиците допуснаха да извадят разходите, свързани с издръжката на персонал в публичния сектор, особено за част от него. Защото трябва да намерят пари, с които да покрият всички вдигнати заплати, които не са реално изработени. Те просто бяха повишени. А това е снежна топка. Така е и в МВР, и в други държавни структури“, каза той.
Призив за прозрачност и реален контрол върху публичните разходи
Каримански отново настоя всички публични разходи да бъдат включени в Закона за държавния бюджет, а не да се „крият“ в специализирани закони за отделни институции.
„Много пъти съм апелирал – това, което не е част от бюджета, трябва да бъде извадено на светло. Само така обществото може да има доверие“, заключи той.
Присъединете се към нашия Телеграм
ТЕЛК, заплата и пенсия? Най-вероятно имаш фалшив ТЕЛК, обясни експерт
