С настъпването на лятото и затоплянето на водите на Истанбул, властите на мегаполиса се сблъскват с проблема на вредния цъфтеж на водорасли, наречен „морска сопол“, пише „BBC“.
Възраждането на заразата бележи тревожно завръщане на екологичната криза, която властите обявиха за овладяна още през 2021 година. Но реалността е различна – лепкавата маса отново задушава Мраморно море.
Художникът и плувец Маринус ван дер Лиер, жител на Бургазада, е сред първите, които забелязват слузта тази пролет. Всяка сутрин той плува край острова, но тази година е принуден да се откаже. „Мраморното море е като вана“, казва той. Затворено между Босфора и Дарданелите, морето е особено уязвимо. Населено, индустриализирано и вече затоплено с 2,5 градуса над нормата, то е перфектната среда за екологична катастрофа.
Според професор Мустафа Сари от университета Бандирма Ониеди Ейлюл, има три фактора, които отключват този феномен. Първият е климатичният – глобалното затопляне. Вторият е географски – морската вода от Черно и Средиземно море не се смесва добре, което създава застой и задържа слузта. Третият фактор е човешкият – над 25 милиона души в региона, а над половината от битовите и 70% от индустриалните отпадъци се изхвърлят директно в морето без пречистване. Това нарушава баланса на хранителните вещества във водата и предизвиква експлозия на фитопланктон, превръщащ се в гъста слуз.
Подводният фотограф Тахсин Джейлан документира трагедията от години. Снимките му показват как слузта покрива морското дъно, задушава тревите, рибните ларви и всякакви организми. Той предупреждава, че ако отпадъците не започнат да се пречистват, морският живот в Мраморно море е обречен. Разрушаването на екосистемата вече е достигнало точка, от която няма връщане назад.
През 2021 г. властите създадоха План за действие за Мраморно море с 22 мерки – от контрол на пречиствателни станции до обявяване на защитени зони. Но според Сари почти нищо от това не е довело до реален резултат. За три години пречистването на отпадъчните води е нараснало с едва 0.7 процента. Той изтъкна:
„Създадохме съвети, взехме решения, направихме планове… Успяхме ли да намалим замърсяването? Не успяхме.“
Съюзът на общините в Мармара потвърждава, че някои ангажименти са изпълнени, но също признава, че постигането на целите е трудно и изисква допълнителни инвестиции и координация. Най-големият проблем остава постоянното вливане на непречистени отпадъчни води в морето.
На фона на институционалната парализа, гражданският сектор се опитва да събуди внимание. Женската инициатива „Жените променители на Мармара“ стартира петиция за спасяване на Мраморно море. Според тях, много хора, живеещи около бреговете, не осъзнават мащаба на проблема или се чувстват безсилни да реагират.
„За нас надеждата е действие“, казва активистката Мирай Сайги. И допълва:
„Докато продължаваме да говорим, да действаме и да настояваме, надеждата е жива – и расте.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Почивка извън България: 5 вълнуващи летни бягства за тялото и душата
