Днес Европейската комисия /ЕК/ реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз /ЕС/ (INFR(2018)2268) поради това, че държавата не е транспонирала правилно Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Комисията смята, че понастоящем българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки дори когато те получават повече от 50% от финансирането си от публични източници. Това изключване — посочено в § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки — не е в съответствие с определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“, посочено в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС, и поради това ограничава приложното поле на директивата.
Комисията започна производството за установяване на нарушение през януари 2019 г. и многократно призова България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на ЕС. Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели официално. Освен това, дори и да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха обхванали всички публично финансирани медицински заведения, което потенциално би довело до продължаване на нарушението. Като се има предвид това и фактът, че не е предоставен ясен график, Комисията реши да сезира Съда съгласно член 258, параграф 2 от ДФЕС.
Правилата на ЕС за обществените поръчки имат за цел да гарантират прозрачни, справедливи и конкурентни тръжни процедури в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи органи, включително публичноправни органи — категория, която обхваща субекти, които, макар и да не са публични органи, се финансират в по-голямата си част от държавата или от други публични органи.
Контекст
Съгласно Директива 2014/24/ЕС частноправните субекти трябва да спазват правилата за възлагане на обществени поръчки, когато те отговарят на критериите, за да бъдат квалифицирани като публичноправни органи. Такъв е случаят, когато те i) са създадени, за да задоволяват нужди от общ интерес, ii) притежават правосубектност и iii) се финансират в по-голямата си част от публични органи или са обект на управление или надзор от тяхна страна.
В България много лечебни заведения отговарят на тези критерии, тъй като предоставят основни услуги от обществен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други публични източници.
Опасенията на Комисията бяха изложени в официално уведомително писмо (2019 г.), последвано от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.), след като България не успя да приведе законодателството си в пълно съответствие.
Делото се отнася до разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които изключват определени болници от правилата за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са публично финансирани.
Присъединете се към нашия Телеграм
Евгений Кънев: Протестите събудиха надеждата, но големият въпрос е дали изборите ще бъдат честни
