Бившият социален министър Христина Христова заяви в ефира на „bTV“, че линията на бедност вече е в центъра на социалната политика на държавата и се използва за определяне на всички видове помощи – от месечни социални плащания до подкрепа за отопление и интеграционни добавки за хора с увреждания. По думите ѝ това е по-справедлив подход, тъй като очертава ясна граница, под която никой не бива да остава.
Христова подчерта, че въпросът е доколко държавата може да покрие тази линия със своите възможности. По актуални данни около 21,6% от населението за 2026 г. ще живее под линията на бедност – стойност, която е близка до средните нива в Европейския съюз. Само за помощи за отопление, базирани на този критерий, се очаква да бъдат подпомогнати между 450 и 500 хиляди домакинства.
Системни проблеми в социалната политика
Според Христова основен проблем е липсата на координация между пенсионната система и системата за социално подпомагане. У нас често социални проблеми се решават чрез пенсионния модел, което не е правилно, защото пенсиите трябва да зависят само от осигурителния принос.
Тя обърна внимание и на тревожните данни за недостига в бюджета за пенсии. През 2025 г. за тях ще са необходими 24 млрд. лв., което представлява 80% от всички социално-осигурителни плащания. В същото време приходите от осигурителни вноски ще бъдат около 12 млрд. лв. – показател за сериозна неустойчивост.
Възраст, вноски и „сива икономика“
По отношение на пенсионната възраст Христова припомни, че вече е в ход реформа – всяка година тя се увеличава с два месеца. Според нея ново ускоряване на този процес не би било разумно.
Бившият министър посочи и „сивата икономика“ като ключов фактор за дефицита – между 23% и 34% от БВП. Този висок дял лишава пенсионната система от значителни приходи, тъй като не се внасят пълни осигурителни вноски.
Христова акцентира, че някои социални плащания – като социалната пенсия за старост или инвалидност – трябва да бъдат ясно разграничени от осигурителните пенсии, тъй като имат социален, а не осигурителен характер.
Швейцарското правило и актуализацията на пенсиите
Според Христова т.нар. швейцарско правило, което актуализира пенсиите с 50% от инфлацията и 50% от ръста на доходите, до известна степен осигурява баланс. Тя обаче допълни, че дебатът за евентуални промени е необходим – например с по-голяма тежест върху инфлацията.
Инфлация и усещането на хората
Христова коментира и обществените настроения за непрекъснато повишаване на цените. Според нея това не е само субективно усещане, а резултат и от недобросъвестни практики в ценообразуването. Факторът „евро“ обаче не е причина за поскъпването – по-важни са цените на енергоносителите и спекулативни увеличения.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пенсиите през септември: кога ще получат парите си възрастните хора
