Едно преживяване на варненец разчувства стотици в социалната мрежа „Facebook“. Той разказа как на пуст, междуселски път е видял куче, а до него две малки кученца. Но историята му не е само за тях, а за нас и отношението ни към околните. Ето и разказа му:
„Видяхме я до пътя, стоеше в нищото, на пуст междуселски път… а до нея две палета. Не чакаше нас, не чакаше никой… Стоеше в нищото, без надежда и с някаква болка в очите. Двете кученца стояха свити плахо под един храст. Когато спряхме се приближи… плахо, несигурно но с молбата в очите. Молба не за себе си, личеше си че е загубила всяка надежда за себе си. Молбата и бе за кученцата. Все едно говореше: „нека те да оцелеят, за мен е ясно“.
Нахранихме я, имахме гранули в колата. Кученцата плахо избягаха от нас. И по-добре, в тоя свят ако си бездомно куче, е добре да стоиш на дистанция от хората… така имаш по-голям шанс да оцелееш.
Бяхме тръгнали до магазина, а и да нахраним няколко бездомни кучета в близките села, само това можем да правим за тях.
На връщане отново спряхме. Оставихме и още храна. Стояхме и гледахме… гледахме една майка как иска рожбите и да оцелеят. Пършивата, изнемощяла кучка идваше, вземаше храна и я носеше на кученцата… дойде, взе коматче хляб и го отнесе на едното кученце. Върна се, взе друго парче хляб и го отнесе на другото кученце. И ни поглеждаше с онзи поглед – „За тях да има, моята я ясна“!!!
Стояхме онемели с буци от мъка в гърлото…
Не знаем откъде се е появила, а и май няма значение. Не е единствената, не е изключение. Стотици и хиляди са такива… край пътища, захвърлени в нищото… от нас хората.
Не знаем и дали ще оцелее там в нищото. Знаем обаче, че в нея има душа… и е там заради някой без душа. Знаем, че в нея имаше само едно желание – не за нея, а за двете и кученца – те да оцелеят.
Може да ви изглежда грозна, опърпана, пършива дори. Такава е, да… но е Майка, истинска майка, която ще гладува, за да има какво да ядат рожбите и ще стои жадна, за да има какво да пият те, ще трепери от студ, та изтерзаното и тяло да им даде на тях малко топлина… докато е жива… после не знаем… наистина не знаем…
Лека вечер, спете спокойно в топлите си домове. Сити, сме доволни сме и толкова жестоки и безотговорни.
Пиша това с мъка в сърцето. Не мога да направя много за нея и за децата й. Толкова мога, толкова правя. Пиша го с една цел, да се замислиш и ти, човеко. И ако поне един се осъзнае и не изхвърли кучето си на улицата, ако един поне се замисли, че не е редно да развъжда… все ще е нещичко.“
Публикацията на мъжа има огромен отзвук. От коментарите под нея става ясно, че животните се намират на прекия път между Кранево и Рогачево, където се шофира с висока скорост. Десетки са тези обаче, които предлагат помощта си. Не става ясно към момента дали кучетата са били прибрани.
