Партията „ДПС – Ново начало“ внесе в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за Националната служба за охрана (НСО). С предложението се предвижда председателят на Народното събрание, президентът и министър-председателят да имат възможност доброволно да се откажат от личната си охрана и транспорт, предоставяни от НСО. Мотиви на вносителите е, че промяната идва в отговор на публично заявеното желание на президента Румен Радев да се откаже от охраната си, което в момента не е възможно по силата на действащия закон.
Между правото на избор и политическите тълкувания
На пръв поглед законопроектът изглежда като стъпка към по-голяма лична свобода и самостоятелност на охраняемите лица. Той въвежда възможност за личен акт на отказ, чрез декларация, подадена до началника на НСО. Подобна промяна би могла да се възприеме като израз на доверие към институциите и намаляване на държавната зависимост в охранителния протокол.
В мотивите обаче тонът преминава отвъд чисто административната рамка. Вносителите заявяват, че „президентът Румен Радев е редно да престане да използва ресурсите на институцията за лични политически цели“ и дори добавят, че ако има намерение да се занимава с политически проект, „е мъжко да подаде оставка“. Така предложението придобива по-скоро политически, отколкото правен характер, насочвайки вниманието към личността на президента, а не към принципите на държавната охрана.
Реакцията на държавния глава
Припомняме, че президентът Румен Радев отговори с писмо до началника на НСО, в което обяви, че от 20 октомври 2025 г. ще пътува с личния си автомобил, за да бъде солидарен със служителите на администрацията, лишени от служебен транспорт след последните законови промени. В писмото държавният глава подчертава, че няма да изостави подчинените си и призовава за „възстановяване на доверието между гражданите и политиците“.
С този ход Радев поставя акцент върху личния пример и принципната позиция, докато ДПС – Ново начало вижда в ситуацията възможност за символична политическа реакция, облечена в законова форма.
Ново начало или стар подход?
Въпреки че инициативата е представена като част от визията на формацията за „ново начало“, критиците виждат в нея повторение на познат политически модел – използване на законодателния процес като инструмент за внушение и публичен натиск.
Макар идеята за доброволен отказ от охрана да има рационален елемент, тонът и съдържанието на мотивите прехвърлят вниманието от същността на промяната към политическото противопоставяне.
Заключение
Предложението на „ДПС – Ново начало“ поставя интересен въпрос за границите между личния избор и държавната отговорност. Дали то ще бъде възприето като реална стъпка към повече свобода и прозрачност, или ще остане пример за това как политическите спорове често засенчват институционалния смисъл, предстои да се види.
Присъединете се към нашия Телеграм
Съдът реши: Сарафов трябва да бъде разследван от специалния прокурор
