В съвременния свят, изпълнен със стрес, много хора разчитат на домашните си любимци за утеха. Но експерти предупреждават, че тревожността може да се предава и в обратна посока — от хората към техните четириноги приятели.
Франки Джаксън, консултант по поведение на животни от Джорджия, изтъква:
„Кучетата са изключително чувствителни към нашите емоции. Съществува двупосочна връзка – колкото по-стресиран е човек, толкова по-напрегнато става и кучето.“
Ветеринарният лекар д-р Беки Питърс отбелязва, че опитите на стопаните да утешават домашните си любимци с тревожен глас често постигат обратен ефект. Според нея пандемията от COVID-19 е отключила нови форми на тревожност – от социална изолация до страх от раздяла, след като собствениците се върнаха на работа.
Личната история на Шелани Ваниясинкем от Вашингтон е ярък пример. Тя си осиновява австралийско овчарско куче на име Ру и бързо разбира, че тревожността му изисква професионална намеса. Ру получава медикаменти и преминава през месеци поведенческо обучение. Семейството променя изцяло начина си на живот — ограничават контактите му, използват Sniffspot, платформа за наемане на затворени дворове, и поставят ясни граници пред околните.
„Трудно е да имаш тревожно куче, но можеш да се справиш“, казва Ваниясинкем.
„Важно е да разбереш кучето си, за да си подготвен за успех.“
Специалистите съветват първо да се търси ветеринарна помощ, а след това да се изследват породата, нуждите и навиците на животното. С разбиране, търпение и информираност, собствениците могат да превърнат тревожността в споделена връзка и доверие.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ренесанс на голотата: британският нудизъм се възражда в нова епоха на приемане
