Главният икономист на КНСБ Любослав Костов е категоричен: когато едни получават увеличение от 50%, а други – нито лев, напрежението е неизбежно. Системният проблем – липса на равнопоставена политика, се задълбочава в момент на икономически преход и въвеждане на еврото.
Данни и контекст:
- През първото тримесечие на 2025 г. разликата между заплатите в частния и обществения сектор достига средно 250 лв.
- В обществения сектор липсва конкурентоспособност, ако възнагражденията не се адаптират към приноса и атестациите.
- Конвергенцията на цените с ЕС е 80–90%, докато доходите остават значително по-ниски.
Рискът:
Опитът на Хърватия след въвеждането на еврото служи като предупредителен сигнал. Късната реакция там доведе до ценови шок. Въпреки последващи мерки като таван на цените, общественото усещане за несправедливост остана. България не трябва да допусне същото.
Мерки:
Създаден е Обществен съвет с участието на регулатори, синдикати и работодатели, който ще следи за:
- изкуствени ценови скокове;
- опити за спекула;
- нуждата от навременни корекции.
КНСБ ще публикува динамиката на малката потребителска кошница всеки месец, за да осигури публичност и натиск върху пазарните механизми.
Ясен извод:
Повишаването на доходите не е причина за инфлация. Това е ключово разграничение. Костов поставя ясна граница между реална икономическа подкрепа и спекулативно поведение на пазара.
С влизането в еврозоната България ще влезе в нова икономическа орбита, но ако не бъдат решени вътрешните неравенства и изоставането на доходите, усещането за несправедлив преход ще подкопае доверието – точно както се случи в Хърватия.
Присъединете се към нашия Телеграм
Разпродажба зад завесата! Скри ли държавата над 1000 имота от обществения поглед?
