Днес се чества празникът на театъра. Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 година по предложение на Международния театрален институт. Датата е избрана, защото на този ден е бил открит сезонът на „Театър на нациите“. От този ден е прието известен артист да отправи своето годишно послание.
За първи път през 1962 година това е направил Жан Кокто, който е бил френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор. Театърът е едно от 7-те най-древни изкуства. Разпространено е във всички култури по света и има свой универсален език. Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разгласява се чрез медии и се чете преди постановка, ако така реши определеният театър.
Специално поздравление за Световния ден на театъра отправи и деканът на факултет „Сценични изкуства“ на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Пламен Марков, предадоха от „бТВ“:
„На 22 март преди 60 години е починал основателят на българското професионално театрално образование Николай Осипович Масалитинов. През септември 1925 година той основава Театралната школа към Народния театър, в който току-що е назначен за главен режисьор. Там се обучават назначените за статисти млади ентусиасти, бъдещи звезди на театъра и киното, които през деня усвояват всички необходими им теоретични и практически умения от елитен екип преподаватели, а вечерта играят в спектаклите заедно със своите учители. Преди това Масалитинов добива ценен опит за обучаването в театралното изкуство като пряк и близък ученик на Станиславски и Немирович-Данченко. Той, заедно с група артисти на МХТ, основава собствена частна Театрална школа в Москва, която скоро е припозната като Втора студия към МХТ. Той е и от основателите на сегашния наш НАТФИЗ през 1948 година, който е правоприемник на Държавната Театрална Школа (ДТШ) към Народния театър с ранг на полувисше образование, създадена със Закона за театъра от 1943 година. На тази снимка той е с един друг преподавател в ДТШ, а именно Хрисан Цанков. Фотографията е правена след евакуацията на Народния театър и прилежащата му школа в Пирдоп по време на бомбардировките над София през 1944 г. Двама мъже, облечени в бяло, независимо от катастрофата около тях. Бомбардировките разрушават апартамента на семейство Масалитинови и изпепеляват безценната му театрална библиотека. За двамата мъже на снимката се твърди, че са антагонисти, но на нея виждаме двама добри колеги, бодри и готови да продължават да обучават младите театрални таланти на България, независимо от ужасите около тях. Пандемия или бомбардировки, театърът живее! Честит ни 27 март!”.
