„Учителят не е психотерапевт. И със сигурност не е психотерапевт на родителите.
Все по-често в образователната среда наблюдаваме тревожна промяна на ролите. Днес от учителите се очаква не само да преподават и възпитават надеждно, но и да регулират емоциите, да „се грижат“ за фрустрацията, да разкриват страховете и да поемат отговорност за психичното състояние на възрастните. Това е път, който не води никъде.“
Това написа в социалната мрежа Facebook Диян Стаматов – председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България. Ето какво още посочи той:
„Училището не е терапевтична стая. Часът не е терапевтична сесия, а срещата с родителите не е групова терапия. Учителят няма нито компетенцията, нито инструментите за това.
Очакването учителят да бъде едновременно дидактик, възпитател, медиатор, емоционален треньор и семеен терапевт е не само нереалистично, но и обикновено вредно:
Вредно за учителя, защото води до претоварване и професионално прегаряне.
Вредно за ученика, защото размива границите на отговорност.
Вредно за родителя, защото го утвърждава в убеждението, че училището трябва да „оправя“ всичко, което самият той не може или не желае да реши.
Връзката между учител и родител не е терапия за емоциите на възрастните. Учителят не е длъжен да понася проекции, претенции и напрежения, които често нямат нищо общо с реалното функциониране на детето в училище.
Възрастният носи отговорност за собствените си емоции. Ако има нужда от психологическа подкрепа – съществуват подходящите специалисти за това. Училище без ясни граници, изисквания и последици престава да бъде училище. То се превръща в място на постоянно „разбиране на всичко“, където никой не носи отговорност за нищо.
Учителят има право да поставя граници. Той има право да каже: „Това не е моята роля.“ Учителят има право да се фокусира върху образованието, вместо да решава проблемите на другите. Това не е липса на емпатия, а здрав разум.
Добро училище не е мястото, където всеки лекува всеки, а мястото, където всеки знае за какво носи отговорност. Отговорността на учителя свършва там, където започва терапевтичната стая.”
Присъединете се към нашия Телеграм
