„Образователните промени отново остават в режим на изчакване. Дълго обсъжданите идеи за актуализиране на Закона за предучилищното и училищното образование, за промени в учебните програми и планове, за по-ясни правила относно използването на мобилни устройства в училище, както и за по-съвременни механизми за оценяване, стимулиране и санкциониране на учениците, засега няма да бъдат реализирани, а образно казано – влязоха в шкафчето на изчакване.“
Това коментира председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов във Facebook, допълвайки:
„През последните месеци, изключително ентузиазирано и много находчиво, целият екип на образователните институции бе ангажиран в провеждането на множество срещи с различни специалисти, учители, директори и родители. Бяха обсъждани различни варианти за промени и стратегии, за да се стигне до един вариант, който е сравнително консенсусен и отговаря на нуждите на всички страни. Но и този напредък се препъна покрай общата национална проблематика, която изисква да се поставят на пауза много от тези идеи и инициативи.
Към тях се добавят и дълго обсъжданите промени за олекотяване на учебното съдържание, за по-добра дигитализация на образованието, за въвеждане и развитие на добродетели, както и темите, свързани с религията. И те просто няма да се случат сега. Ще изчакат – както изчакват и много други важни реформи в страната ни.
Това не означава, че темите са загубили своята значимост – напротив. Те просто отстъпиха място на по-глобални предизвикателства, а образованието отново остана в периферията на обществения и политическия дневен ред. Така системата продължава да се движи по познатия, отъпкан път, с надеждата, че стабилността ще компенсира липсата на навременни и смели решения.
Отново ще започнем да чуваме, че образованието е „приоритет“. Това ще се повтаря често и настойчиво, защото звучи добре и създава усещане за ангажираност. Но както ясно се вижда, този приоритет остава основно на думи. Реалността търпеливо се пренася върху плещите на учителите и директорите, които ежедневно компенсират липсата на ясна, последователна и дългосрочна политика.
Най-потърпевши от това отлагане остават учениците. Днешното младо, дигитално поколение живее в коренно различен свят – бърз, динамичен и технологичен. В този контекст всяко забавяне в решенията, всяко колебание и всяка пропусната възможност имат реална цена. За тях времето не чака, а образованието не може да си позволи да изостава.
Въпреки всичко, надеждата за по-качествено и съвременно образование остава. Тя обаче изисква не само търпение, а ясна визия, последователност и смелост за реални действия – сега.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Слави към Мирчев: Ние, чалгарите, сме като котките – имаме по 9 живота
