„Да запазиш интереса на учениците, да задълбочиш знанията им и да им дадеш криле да летят свободно при направения от тях личен избор е подвиг, достоен за уважение.“
С тези думи Диян Стаматов описва мисията на преподавателя не като професия, а като морално дело. Не като задължение, а като ежедневен подвиг. Във Facebook публикацията си, написана с човешка топлота и професионална решителност, той застава в защита на екипа си в 119-то училище – институция с изградени традиции и високи резултати, включително в едно от най-оспорваните направления в последните месеци: изучаването на руски език.
Училището като убеждение
119-то училище в София е едно от малкото, които предлагат интензивно изучаване на три чужди езика, сред които и руски. Въпреки обществените напрежения по темата, една от гимназиалните паралелки продължава да обучава с респектиращ резултат – както се вижда и от призовите места на националната олимпиада по руски език.
„Приемът е с респектиращ бал – 30-ти в София“, отбелязва Стаматов.
Но акцентът не е върху статистиката. А върху усилието. Върху това, което се случва зад стените на класните стаи – невидимо, често недооценено, но крайно решаващо за бъдещето на младите хора.
Учителят не е мишена – той е гръбнак
„Само учителите знаят какво им коства ежедневната и последователна подготовка.“
В контекста на обществени спекулации, медийно говорене и опити за политическо използване на образователни теми, гласът на Стаматов звучи като твърд щит пред учителския труд. Той не влиза в обяснителен режим. Не се оправдава. Просто припомня: тук има история, има последователност, има труд. А резултатите не се нуждаят от защита – те говорят сами.
Онова, което остава – са хората
„Защото съм това, което съм, благодарение на тях – учителите на 119-то.“
Този ред не е просто израз на благодарност. Това е признание. В момент, в който училището често се превръща в арена за идеологически сблъсъци, Диян Стаматов прави нещо различно – той връща вниманието към хората. Към тези, които изграждат учениците ден след ден, без да очакват заглавия или лайкове.
А за „другото говорене“?
„Ами не ми пречи“, казва той.
С една лаконична фраза Стаматов слага точка на опитите темата да бъде изместена в посока, различна от най-важното: качественото образование се гради с доверие, последователност и човечност.
Това послание не е просто реакция. То е позиция. От онези редки, неподвластни на конюнктурата и събитийната шумотевица позиции, които ни напомнят защо училището има смисъл. И кои са хората, които го правят възможно – не защото трябва, а защото вярват в това, което правят.
Публикация на Диян Стаматов без редакторска намеса
„Винаги подкрепям учителите и учениците си и заставам зад тях и усилията им.
В 119-то училище се изучават три чужди езика. Една от четирите паралелки в гимназията е с интензивно изучаване на руски език. Приемът е с респектиращ бал (30-ти в София). Високото ниво на подготовка във владеенето на езика се потвърждава и от призовите места на националната олимпиада по руски език.
Моята роля, като директор, е да подкрепям усилията на учителите в трудната и ежедневна подготовка на учениците. Само учителите знаят какво им коства ежедневната и последователна подготовка!
Да запазиш интереса на учениците, да задълбочиш знанията им и да им дадеш криле да летят свободно при направения от тях личен избор е подвиг, достоен за уважение.
Подвигът на учителите!
Няма как обществото да знае, а и не е необходимо, че 119-то е силно с традициите си, с надграждане на постигнатото, с устойчивостта си. Така беше преди, така е сега и се надявам така да е в бъдеще.
Защото съм това, което съм, благодарение на тях – учителите на 119-то!
Останалото… е последица!
Колкото до другото говорене/писане, ами не ми пречи!“
Присъединете се към нашия Телеграм
Боян Рашев: След няколко трилиона евро токът щял да стане безплатен… ако въобще го има
