Въпросът за качеството на въздуха в Димитровград не е просто технически или административен – той е въпрос за живота и здравето на хората. Отговор на депутатски въпрос на министъра на околната среда и водите Манол Генов показва картина на институционална ангажираност, но и на тежко наследство, в което индустрията и човешкото дишане често застават в конфликт.
Сърцевината на проблема: серният диоксид
Димитровград отдавна носи белега на индустриален град. Според проучвания на различни екологични организации, че основният замърсител е ТЕЦ „Марица 3“ – предприятие, което освен енергия, излъчва и постоянни притеснения за местните жители.
Данните от Автоматичната измервателна станция „Раковски“ са живото доказателство – те регистрират колебанията на въздуха, често надхвърлящи нормите. Въпреки контролните механизми, въздухът, който хората дишат, остава под постоянна заплаха.
Институционален контрол – реакция или превенция?
РИОСВ-Хасково следи ежедневно прогнозите и предприема мерки – намаляване на мощността, преминаване на природен газ, подаване на варов разтвор. Това показва готовност за реакция. Но колко от тези мерки са истинска превенция, а не пожарогасителни действия след вече отчетени пикови стойности?
Случай от 6 август 2025 г. е показателен – въпреки предписанията и намаляването на товара, станцията отчете превишение. Това изправя институциите пред дилема: достатъчен ли е сегашният арсенал от мерки, за да гарантира спокойствие за хората?
Дългосрочната тенденция – надежда или утеха?
Министерството изтъква, че от 2021 г. до 2024 г. има трайна тенденция на намаляване на превишенията. На хартия това изглежда като успех – 6 пъти по-малко превишения от допустимото. Но за семействата, които виждат как децата им дишат въздух с наднормени стойности, статистиката не носи утеха.
Надежда ли е това намаление или само временна пауза пред нови индустриални натоварвания?
Човешкото измерение на въздуха
Когато говорим за серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици, лесно забравяме, че зад сухите числа стоят хора. Възрастни с хронични заболявания, деца, чиято имунна система се формира, семейства, които искат да останат в родния си град.
Ако въздухът е компрометиран, какво бъдеще може да има Димитровград като място за живеене?
Балансът, който все още не е намерен
Министър Генов уверява, че контролът ще продължи и ще се засилва. Но истинският въпрос остава – може ли контролът да бъде равностоен на гаранция? Докато една автоматична станция продължава да отчита превишения, доверието на хората ще остава разклатено.
Димитровград е символ на индустриалното развитие, но не трябва да остане символ и на компромиса със здравето. Въздухът е нашето първо и най-основно право – да го имаме чист е въпрос на държавна отговорност и човешко достойнство.
Присъединете се към нашия Телеграм
Какво показаха проверките на морските атракции през 2025 г.?
