На 26 октомври в България се отбелязва празникът Димитровден — ден, в който се почита Свети Димитър Солунски и едновременно с това народната традиция счита този ден за символичен край на стопанската година и началото на зимата. Както при много празници с дълбоки корени, съществуват не само традиции и радости, но и стари забрани — действия, които по вярвания са трябвало да се избягват, за да се запази благоденствието и хармонията в дома и стопанството.
Какво е забранено да се прави на Димитровден
Ето някои от традиционно спазваните забрани на Димитровден, базирани на народни вярвания и фолклорни източници:
- Не се върши домакинска работа — жените не трябва да перат, чистят, шият, тъкат или плетат.
- Не се започват нови дела или начинания — вярвало се е, че ако човек започне нещо ново на този ден, то ще бъде обречено на трудности.
- Не се дава нищо назаем и не се изнасят предмети от дома — с убеждението, че така благоденствието няма да „излезе“ от дома.
- Не се извършва полска работа, тежки физически дейности или работа с реколта — тъй като денят се смята за преходен към „зимния“ период.
- Не се изважда жито от хамбара и не се рони царевица — вярвало се е, че това може да доведе до нашествие на мишки или загуба на плодородие.
- Не се местят или продават животни — с цел да не се „разпръсне“ благоденствието на дома.
Заключение
Забраните на Димитровден се явяват като своеобразни „стражи“ на дома, стопанството и благоденствието — символични действия, чрез които се запазва редът, уважението към времето и сезона, свързани с вярванията в народната памет. Спазването им не е само ритуал, а част от дълбоко вкорененото усещане за връзка между човека, природата и годишните цикли. На този ден – освен радостта от празника – е важно и да се почете спокойствието, завършекът на едно „стопанско“ време и подготовката за новия сезон.
Присъединете се към нашия Телеграм
Димитровден е! На 26 октомври България празнува Св. Димитър – пазителя на зимата
