„Поредната жалка, декларативна и брутално популистка позиция от Министерството на енергетиката. Държавата първо доброволно се отказа от самостоятелно проучване на собствените си морски ресурси, прехвърли контрола и управлението на частни компании, а днес тържествено се хвали, че е придобила 10% участие в нещо, което ѝ принадлежи по право.“
Това написа в социалната мрежа Facebook депутатът от ПП „Възраждане“ Йордан Тодоров. Той счита, че проучването за нефт и природен газ крие изключително висок риск. Ето защо:
„Проучването на нефт и газ е дейност с изключително висок риск. От всеки 100 проучени геоложки структури в глобален мащаб едва 10–15 съдържат каквито и да било количества въглеводороди. От тях само 7–8 достигат до етап, в който могат да бъдат разработени като търговски находища. Това означава, че в над 90% от случаите вложените средства не се възвръщат изобщо.
Рискът е още по-голям при морските находища. В офшорните зони, особено в дълбоководни условия, геоложката успеваемост пада до около 8–12%, а търговски рентабилни стават едва 2–3 находища от 100. Причината е, че цената на един единствен офшорен сондаж може да надхвърли 100 милиона долара, а икономическият праг за рентабилен добив е значително по-висок от този на сушата.
Дори когато се открие нефт или газ, това далеч не означава автоматичен добив. Следват години допълнителни проучвания, инженерни анализи, екологични оценки, инвестиционни решения и изграждане на инфраструктура. В този етап много от „откритията“ отпадат, защото количествата се оказват недостатъчни, добивът технически сложен, или разходите по-високи от очакваните приходи.
За да не бъде един такъв проект обречен на неуспех и за да се вмести в тези едва няколко процента статистика, са решаващи контролът и научният ресурс.
И точно затова създаването на „нова специализирана дирекция в БЕХ“ изглежда толкова жалко на фона на ликвидирането на Държавната геоложка служба.
Ликвидирането на Държавната геоложка служба в края на 90-те години беше стратегическо отстъпление на държавата от управлението на собствените ѝ подземни богатства и отстъпването им в полза на частни компании срещу смешни концесионни такси.
На практика България се отказа от десетилетия наред натрупван собствен научен, технически и кадрови капацитет, знания и опит за подземните богатства на страната. В Държавната геоложка служба се формираше професионална общност от геолози, хидрогеолози, геофизици и инженери. С ликвидирането ѝ държавата остана без поколение експерти, способни да защитават националните ни интереси.
Бяха ликвидирани и огромни, натрупвани с десетилетия бази от данни и научни разработки – геоложко и геофизично картографиране, хидрогеоложки изследвания, сондажни и лабораторни бази, регионални структури, както и национален фонд с карти, проби и документация. Остана единствено частично съхранен архив от данни, но вече без хората, техниката и организационната структура, необходими за тяхното поддържане и развитие. На практика държавата спря да произвежда ново геоложко знание за собствените си недра.
Геологията е основа за провеждането на ключови политики и за дългосрочно планиране на стратегически отрасли като минно дело, енергетика, водоснабдяване и околна среда.
Особено показателен е ефектът върху хидрогеологията. След закриването на службата и прекратяването на периодичните изследвания на подземните води, техните количества и качество на практика намаляват с всяка следваща година. Дългосрочната сигурност на водоснабдяването е нарушена, а водната криза от изминалата година не беше инцидентна – очаквам да се задълбочава.
Днес всички плащаме цената на цялото това национално предателство. Държавата трудно контролира концесиите, разчита на данни, предоставени от самите концесионери, и няма инструменти да води активна политика за развитие и защита на ресурсите си. Това води до огромни загуби, огромни пропуснати ползи и нарастващи рискове в ущърб на националния ни интерес в една сфера, която е стратегическа за богатството на всеки народ.
Всичко това трябва да бъде съградено отново от прахта, когато управляваме държавата. В противен случай сме обречени на вечна бедност.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Окончателно: Депутатите намалиха лихвата при студентските кредити
