„Най-ефективната борба с корупцията в страни като България са по-ниските бюджетни разходи.“
С това изречение започва критичният пост на Владислав Панев във Facebook, в който бившият депутат от „Демократична България“ отправя остри обвинения към управлението на публичните финанси в страната. Според него, разходната политика на държавата не просто е икономически неустойчива – тя е дълбоко корумпирана.
От обещания за 33% до реалност от 46%
Панев припомня, че още при създаването на „Демократична България“ е поставена амбициозна цел:
„те [разходите] да бъдат сведени от тогавашните близо 40, до 33% от Брутния вътрешен продукт.“
Реалността обаче днес, през 2024 г., е съвсем различна:
„Вместо това, тази година разходите, включително тегленето на дълг за капитализиране на държавни дружества, достигат 46 процента.“
Това означава, че държавата харчи почти половината от брутния вътрешен продукт – и то в икономическа ситуация, в която ефектът от тези харчове не се усеща видимо.
Панев не спестява критики към политическите мотиви зад увеличените бюджетни разходи. Според него:
„Да има хем за популистки дъжд от пари за държавни служители, хем за мазнинка по обществени поръчки.“
Една от основните му тези е, че публичните ресурси се насочват към облагодетелстване на определени групи, включително чрез неефективни общински проекти с неясен резултат:
„Неслучайно Пеевски беше много щастлив от споразумението за бюджет 2024 да има едва ли не толкова пари за общински проекти, колкото самите общини си поискат. И те да си избират проектите.“
Резултатът:
„Така похарчихме милиарди без видим ефект.“
План за възстановяване – новата територия на „усвояване“
Освен текущите бюджетни харчове, Панев акцентира и върху евросредствата, които тепърва ще се разпределят:
„Затова и за всички е толкова важна темата кога и колко пари ще се усвояват по Плана за възстановяване. И там са милиарди.“
Той намеква, че същите схеми на непрозрачно харчене могат да се пренесат и върху европейските фондове.
Панев прави директна връзка между разширения бюджет и разцвета на корупцията. По думите му:
„Бюджетната експанзия не просто е свързана с огромни нови дългове. Свързана е и с огромни кражби и купуване на репресивни органи, през увеличението на заплатите им с над 50 процента.“
Той посочва, че именно тези институции – сега добре финансово подсигурени – могат да се използват за политически натиск.
Държавата създава инфлацията, после я „бори“
Според Панев, сегашната икономическа политика страда от дълбоко лицемерие.
„Свързана е и с инфлация, която иначе регулаторите са кръстили спекула и водят война с нея. С една ръка държавата излива пари, с другата бори спекула. Много удобно.“
Това според него не е случайност, а удобен параван, който замъглява истинските причини за икономическото напрежение.
Сам срещу популизма
Панев подчертава, че още като депутат е бил в открита опозиция на решения, които според него нанасят вреда на икономиката:
„Още като бях депутат говорих и гласувах, понякога сам, срещу популистките предложения. Били те тавани на цени, през които Лукойл източва стотици милиони, били максимални надценки, които никога не проработиха освен за тормоз над бизнеса, било за харчене на милиарди за скъпи и корупционни проекти в енергетиката.“
Той вижда в тези гласувания принципна позиция, дори и когато е бил в малцинство:
„И смятам, че макар и в малцинство, тези заявки са важни.“
Последното предупреждение: „Алтернативата е Гърция“
В края на поста си Владислав Панев отправя предупреждение:
„Защото алтернативата е Гърция.“
С тази фраза той припомня последствията от дългогодишна политика на харчене без отговорност – фалити, дефицити, международен контрол и десетилетия на възстановяване.
Извод: Разходите като политическо оръжие
Постът на Владислав Панев не просто изразява несъгласие с бюджета за 2024 г. – той описва цял модел на управление, в който харченето на публични средства е средство за корупция, влияние и подчинение. Модел, при който контролът отсъства, а усвояването се е превърнало в основна политическа цел.
Независимо от политическите възгледи на читателя, въпросите, поставени от Панев, остават отворени:
Кой контролира тези 46% от БВП?
Защо липсва ефективност въпреки „милиардите“?
Какви механизми защитават обществения интерес?
Защото ако „алтернативата е Гърция“, както твърди той – значи не просто икономиката е застрашена, а самата демокрация.
Присъединете се към нашия Телеграм
