Когато председателят на Българския лекарски съюз говори с тревога, значи системата вече прегрява. Д-р Николай Брънзалов не използва уклончив език:
„Здравната система е в тежък кадрови дефицит и недостиг на средства във всички пера.“
Това не е преувеличение. Това е реалност, която се усеща от всяка медицинска сестра, която работи за двама, и от всеки млад лекар, който чуди се не как да спаси живот, а как да изкара пари.
Проблемът не е само в парите – а в липсата на философия за финансиране
„Доплащането на здравноосигурените пациенти трябва да се намали, дори да изчезне постепенно, а паралелно вноската да нарасне“ – непопулярно предложение на д-р Брънзалов, което е непопулярно, но рационално. Здравето не е безплатно – то е най-скъпото. А ако не се плаща честно и прозрачно, то се доплаща задкулисно и неравнопоставено.
Лекарският труд без стойност е общество без посока
„Всеки я определя както дойде“ – така д-р Брънзалов описва липсата на общоприета оценка на труда на лекаря.
- Няма разписана цена на лекарския час.
- Няма механизъм, който да уважава опита, отговорността и риска.
„Виртуозен специалист трябва да разполага само със здравето си, не да търси допълнителни доходи, за да оцелее.“
Мениджърски парадокси: когато болницата тъне, а заплатите в ръководството греят
„Ако една болница е АД и лекарите са акционери в нея, ще търпят ли да работят за нищожни суми?“ Брънзалов посочва дълбокия структурен проблем на централизираното финансиране, което води не просто до дефицит, а до вътрешни неравенства и демотивация.
Когато едни лекари получават стартова заплата под средната за страната, а болнични мениджъри вземат колосални възнаграждения, системата не боледува – тя умира бавно.
Присъединете се към нашия Телеграм
Проучване: Психичното здраве на бащата влияе върху развитието на децата
