След десетилетия институционално бездействие и многократни обещания, надеждите на гражданите на Сливен за чиста питейна вода изглежда отново се отлагат – този път до 2027 година. Това стана ясно от поредния отговор на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов на писмен въпрос от народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Татяна Султанова, която е и зам. председател на Комисията по околна среда и водите.
Очакват се още отговори от МРРБ на питания на народния представител за това какви пари са похарчени във времето от 2005 г. до сега, какви действия са извършени с тези средства и кой е отговорен за бездействието и погрешните решения, които са вземани. Информацията ще бъде представена официално пред обществеността на Сливен в следващите седмици.
Във въпроса си от 18 март 2025 г. Султанова напомня, че Пречиствателната станция за питейни води в гр. Сливен е започната още през 2008 г., но остава недовършена и нефункционираща, въпреки остро изразената необходимост от страна на жителите и многократните уверения от различни правителства. По думите ѝ:
“Само за строителството са похарчени десетки милиони лева, а като добавим средствата за охрана за толкова години на едно неработещо съоръжение, обследване, оборудване и довеждаща инфраструктура, сумата набъбва нечувано.”
Съоръжението, което трябва да осигурява здравословна вода за пиене, е изоставено в критично състояние, а качеството на питейната вода в региона остава обект на многобройни сигнали от граждани. Султанова настоява за конкретика относно това какви дейности са извършени през 2024 г. и какви се предвиждат за 2025 г., при положение че и в двата бюджета – за 2024 и 2025 г. – са заложени средства по линия на националното финансиране. Остава все още неясен въпроса в какво състояние е доставеното оборудване и доколко е технологично пригодно за използване след десетки години.
От отговора на министър Иванов става ясно, че едва през 2022 г. МРРБ е възложило изготвянето на проект за „Обследване на извършеното строителство и изготвяне на проектна документация за завършване на пречиствателната станция за питейни води – гр. Сливен“. Проектната документация най-сетне е готова и съгласувана със съответните институции, а чак сега – пролетта на 2025 г. – се подготвя провеждането на обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности. Не става ясно дали това ще ускори процеса и дали действително строителството ще започне в рамките на настоящата година.
Според отговора на министъра сумата, предвидена за дейностите през 2025 г., възлиза на 7 407 600 лв., които ще се използват за изпълнение на договор за проектиране, доставка, монтаж и изграждане на технологично свързаните обекти към пречиствателната станция. В тях влизат довеждащ водопровод, напорен резервоар с обем от 10 000 м³ и цялата съпътстваща инфраструктура. Паралелно с това, чрез ВиК – Сливен и в сътрудничество с МРРБ, се изпълнява и проект по Оперативна програма „Околна среда“ 2021–2027, който предвижда изграждането на технически свързани съоръжения, включително и на допълнителен резервоар. Завършването и пускането в експлоатация на станцията обаче се очаква най-рано в рамките на следващите две години.
„След като в продължение на над 18 години гражданите на Сливен живеят с недовършена пречиствателна станция, отлагането до 2027 г. е повече от цинично“, заяви Татяна Султанова, добавяйки: „Няма как да приемем, че това е нормален темп на работа, когато говорим за конституционно човешко право – достъп до чиста питейна вода.“
Султанова подчертава, че макар проектът вече да е в ход, липсва ясен ангажимент от страна на управляващите за поетапен контрол и ефективно използване на средствата. Според нея, именно непрозрачността и политическото безхаберие в последните две десетилетия са причина за сегашното състояние – обект, който е започван, изоставян и използван единствено за предизборни обещания.
Проблемът с питейната вода в Сливен е символичен за цялостното състояние на водната инфраструктура в България – липса на дългосрочно планиране, политическа воля и институционална отговорност. Въпросите, които Татяна Султанова задава, не са просто за конкретен инфраструктурен проект, а за това дали държавата е в състояние да изпълнява най-базовите си задължения към гражданите.
Изглежда, че отговорът на този въпрос ще трябва да почака още поне две години, а детайлната информация ще бъде достъпна за сливналии.
Присъединете се към нашия Телеграм
