Област Бургас днес изглежда по-близо до провинциален град, отколкото до претенциите за „морска столица“, за които местните управници толкова обичат да говорят. Последните официални данни на Националния статистически институт /НСИ/ за доходите са категорични – средната брутна месечна заплата в региона за второто тримесечие на 2025 г. е 2048 лв., при средно 2572 лв. за страната. Това поставя Бургас на едва 11-то място в България, далеч зад София, където заплатите достигат 3489 лв.
Още по-показателно е, че дори традиционно по-слабо развитите области като Видин, Смолян и Кюстендил вече почти са настигнали Бургас. Въпросът е защо – и отговорът се крие в моделa на управление, наложен от ГЕРБ и кмета Димитър Николов.
Икономика на нископлатени и сезонни работни места
В Бургаска област са заети около 123 100 души, но структурата на заетостта говори сама за себе си. Най-голям дял имат хотелиерството и ресторантьорството (17.9%) и търговията (15.4%) – сектори, които носят ниска добавена стойност, ниски заплати и силна зависимост от сезона. Туристическият сектор безспорно е важен, но когато той се превръща в основен двигател на икономиката, резултатът е нестабилност и липса на дългосрочни перспективи.
Бургас не успява да привлече големи инвеститори и компании от индустрии с по-висока технологичност, които да предложат качествени и добре платени работни места. Вместо това, младите хора масово напускат града, търсейки шанс за по-добър живот в София или чужбина.
„Стабилността“ на управлението на ГЕРБ
Кметът Димитър Николов и управляващата партия ГЕРБ обичат да се хвалят със „стабилност“ и „сигурност“. Но стабилността, която хората в Бургас усещат, е от друг вид:
стабилно вдигане на местни данъци и такси;
стабилно нищоправене от страна на общината;
стабилно овладяване на институциите, превърнати в инструмент на ГЕРБ;
стабилно ниски доходи;
стабилно мръсен въздух и унищожаване на дървета;
стабилно безпаричие в културата и спорта;
стабилни проблеми с паркирането и инфраструктурата.
Тази „сигурност“ всъщност е сигурността на упадъка – сигурността, че развитието ще бъде спирано, а възможностите за промяна ще бъдат задушавани.
Град с проблеми, които властта отрича
Докато кметът Николов представя фасадата на „европейски град“, реалността по улиците е съвсем различна. Бургазлии живеят сред мръсен въздух, който се дължи както на индустриалните замърсители, така и на липсата на адекватни зелени политики. Дърветата в града често падат жертва на строителни интереси, а новите насаждения не компенсират загубата.
Социалните проблеми се задълбочават – бедност, липса на перспективи за младите, трудности в интеграцията на малцинствата. Паркирането се превърна в ежедневен кошмар, а вместо решения, гражданите получават нови глоби и скъпи паркинги.
Общината е превърната в затворен клуб за приближени до властта. Институциите, които би трябвало да служат на обществото, са овладени и използвани като бухалки на ГЕРБ – за контрол, за натиск, за задушаване на опонентите.
Илюзията за развитие
През годините управлението на ГЕРБ в Бургас успя да създаде илюзия за развитие – нови площади, ремонтирани улици, проекти по европрограми. Но под лъскавата фасада стоят същите проблеми: ниски доходи, липса на модерна икономика, мръсна среда и обезлюдяване.
Истинската стабилност на един град идва не от фасадни ремонти, а от икономика, която създава смислени работни места, от образование и здравеопазване, които задържат хората тук, и от институции, които работят за гражданите.
Време за промяна
Днес Бургас има нужда не от „стабилност в нищоправенето“, а от промяна. Нужда от визия, която да постави хората и тяхното бъдеще в центъра, вместо интересите на партийните елити. Защото град, в който младите заминават, въздухът е замърсен, а доходите са сред най-ниските, не може да се нарича водещ или европейски.
Присъединете се към нашия Телеграм
Нинова: Има нещо гнило около смъртта на детенцето край Несебър – управляващите прикриват някого
