Понякога не законите определят как живеем, а хората, които трябва да ги прилагат. В България законите са едни и същи – както в София, така и в Бургас. Но резултатите са коренно различни.
В рамките на по-малко от две години столичният кмет Васил Терзиев предприе стъпки, които доскоро изглеждаха немислими – бяха съборени прочутите „сараи на Вълка“ край язовир Искър, а днес администрацията му е в пряка битка с фирми, свързвани с Христофорос Аманатидис – Таки, които се опитват да влязат в бизнеса с боклука на София. Терзиев не просто сменя изпълнители, а влиза в открит сблъсък с кръгове, чието влияние в публичните поръчки се е смятало за недосегаемо десетилетия.
На изток, в Бургас, картината е друга. Там вече почти две десетилетия управлява Димитър Николов, кмет от ГЕРБ, който през 2007 година седна на стола на градоначалника и оттогава не го е напускал. През тези години на територията на общината израсна и укрепна прочутият „Доган сарай“ в парк „Росенец“ – символ на политическата недосегаемост и институционалната тишина.
Сараят, който растеше пред очите на властта
Според информация в различни медии, първите строителни дейности край Росенец започват след 2008 г., когато Николов вече е кмет. Справка в Google Maps от 2012 показва, че на мястото има стари, изоставени сгради.
През следващите години обаче там изниква комплекс, който се разраства, добавят се нови постройки, частен вълнолом, охранителни съоръжения. Проверки идват едва след 2020 г., когато гражданският натиск и кадрите от акцията на Христо Иванов превръщат сарая в национален символ на задкулисието.
Тогава се оказва, че част от сградите са без строителни книжа, други са с неверни данни за площ и предназначение. Има и заповеди за събаряне, но години по-късно те остават неизпълнени. Оранжерията – може би най-дребният обект в имота – се оказва и най-объркващият: делото за нея буксува, защото общината не успява да измери точно дължината ѝ.
Съдът многократно е потвърждавал незаконността на отделни постройки, но всички ключови сгради в Росенец продължават да стоят. През 2023 г. е премахнат един метален павилион, а останалото е обвито в процесуална мъгла.
Едни и същи закони – различна воля
Иронията е, че при едни и същи закони и институционална рамка, поведението на местната власт може да промени всичко. В София, Терзиев използва правомощията си, за да наложи ред – дори срещу влиятелни играчи като Румен Гайтански и Таки. В Бургас, под управлението на Николов, незаконни постройки се превръщат в монумент на бездействието.
Въпросът вече не е дали законът позволява – а кой има смелостта да го приложи.
Символ на криза, която продължава
Не бива да се забравя, че именно „Доган сарай“ беше искрата, която преди четири години отприщи политическата криза, довела до поредица от избори, срив на доверието в институциите и разместване на политическия пейзаж. Символът на власт без отчетност се превърна в национален тест за държавността.
Днес, когато София и Бургас живеят под едно и също законодателство, но с различни резултати, логичният въпрос е:
„Щеше ли изобщо да има „Доган сарай“, ако кмет в Бургас беше Васил Терзиев, а не Димитър Николов?“
Присъединете се към нашия Телеграм
